О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 25.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5245 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 12.04.2013 год. по гр. д. № 302/2013 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 5.12.2012 год. по гр. д. № 5226/2012 год. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната делба на недвижими имоти в [населено място], представляващи парцели * и * и двата в кв. * по плана на селото, както и на 6/8 ид. ч. от построените в последния парцел сгради, между страните по делото при дялове – 21/24 ид. ч. за Д. М. Т. и по 1/24 ид. ч. за Н. Д. Т., Ю. И. А. и Н. И. А..
Въззивният съд приел, че в останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. А това е частта, с която е отхвърлен иска на Д. Т. за делба на жилищна сграда, построена в п. *, и е допусната делбата й между останалите съделители при посочените в решението дялове.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Д. Т., чрез пълномощника му адв. Д. Р., с оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за обезсилването му, респ. отмяната му с уважаване на предявения иск за делба при предявените квоти – за касатора 21/24 ид. ч. върху делбените имоти – дворните места и постройките върху тях, както и всички подобрения и по 1/24 ид. ч. за всеки един от останалите трима съделители.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на недопустимостта на въззивното решение, което е достатъчно основание за допускане на касационното му обжалване и служебно от касационната инстанция. Извън това поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК по въпроса: допустимо ли e след подадена в срок бланкетна жалба същата да бъде допълнена с излагане на основанията за порочността на обжалвания съдебен акт, като счита, че отговорът следва да е положителен, с оглед и на съдебната практика в тази насока. Приложено е решение по гр. д. № 15/2013 год. на Силистренския окръжен съд, без данни да е влязло в сила, както и касационна жалба и допълнителна такава по същото дело. Представени са и други доказателства, в подкрепа на доводите на касатора, които не представляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулиран е и втори въпрос относно крайния момент, до който може да се допълва бланкетната жалба и необходимо ли е съдът да даде указания за това или страната по свой почин може да я допълва.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба и приложеното изложение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Относно релевираната от касатора недопустимост на въззивното решение следва да се посочи, че настоящата инстанция не констатира вероятност от такъв порок, при наличието на който може и служебно да допусне касационния контрол.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта по допускане на съдебната делба и определените дялове на съделителите, въззивният съд приел, че липсват конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба и с оглед правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, поради което и е постановил потвърдителното си решение. Съобразил е, че правата на съделителите са определени по начина, претендиран от самия жалбоподател.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са обусловени от доводите му, че въззивният съд не е разгледал развитите в допълнителната жалба против първоинстанционното решение съображения, тъй като приел, че същата е подадена извън срока за въззивното обжалване и въвежда нов предмет на обжалването. Релевантен всъщност е въпросът за правомощията на въззивния съд при непосочване на конкретни оплаквания във въззивната жалба – чл. 269 и чл. 272 ГПК, както и тези при подадена допълнителна въззивна жалба, която съдържа указания в какво се състои порочността на решението, с която се пояснява или допълва подадената бланкетна жалба, респ. се въвежда нов предмет, и до кой момент е допустимо жалбоподателят да подава такава, както и релевантността й за очертаване рамките, в които следва да е произнасянето на въззивният съд. Тези процесуалноправни въпроси, свързани с произнасянето на въззивния съд, обусловено от подадената бланкетна жалба и допълването й с допълнителна такава, са обусловили изхода на настоящия спор, доколкото въззивният съд се е произнесъл в рамките на подадената в срока въззивна жалба, като е счел, че допълнителната такава не следва да се разглежда, тъй като е извън срока и въвежда нов предмет на обжалване. Затова и касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед на това, че разглеждането на горните въпроси ще допринесе и до тълкуване разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК в хипотезата на липса на указание във въззивната жалба в какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 286 от 12.04.2013 год. по гр. д. № 302/2013 год. на Русенския окръжен съд по касационната жалба на Д. М. Т. от [населено място], чрез адвокат Д. Р..
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 25 лв., като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: