О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347
гр.София, 15.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 586 по описа за 2018 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 232/ 30.10.2017 г. по гр.д. № 246/ 2017 г. в частта, с която Великотърновски апелативен съд, потвърждавайки частично решение № 88/ 23.02.2017 г. по гр.д. № 26/ 2016 г. на Русенски окръжен съд, на основание чл. 49 ЗЗД е осъдил [фирма] със седалище [населено място] да заплати на М. Д. М. и на В. Л. Д. суми от по 25 010 лв. (предявени части от вземания в пълни размери от 26 330 лв.) – обезщетение за вреди от виновното неизпълнение на задължението от чл. 2, вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ да поддържа водоснабдителната и канализационна система на територията на [населено място], изразени в пазарната стойност на собственото на всеки от двамата жилище, разположени съответно на първи и на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с по 1/ 4 ид. части от дворното място, в което се намира сградата, ведно със законната лихва върху двете суми от 14.11.2015 г.
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос (допълнен и уточнен според заявените касационни основания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от увреждането? Касаторите правят довод и за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като го обосновават с довод, че въззивният съд без мотиви и в противоречие със събраните доказателства е отхвърлил възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Оплакванията по същество са за неправилност на решението поради нарушение на чл. 51, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ЗЗД и съществено нарушение на принципа за законност (чл. 5 ГПК). Претендира разноски.
Ответниците по касация М. Д. М. и В. Л. М. възразяват, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение в обжалваните осъдителни части е по гражданско дело с цена на всеки частичен иск над 5 000 лв. Подадена е при надлежна процесуална легитимация. Касатор е ответникът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ поставя в задължение на ответника да поддържа водоснабдителните и канализационни услуги на територията на [населено място], тъй като той е регистрираното предприятие с предмет на дейност В и К услуги на тази територия – В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ. Неизпълнението на нормативното задължение от служители и работници на ответника е причина за теч във водопровода на [улица]в [населено място] с дълбочина 2 м. На същата дълбочина е първи льосов слой на почвата с по-голяма филтрация, а оттичането на водите става надолу и настрани на около 45 градуса. Течът продължава дълги месеци. Достига дълбочина от 5 м. до льосовите глини и започва да се разстила по повърхност, която не е толкова водоплътна. Водата прониква през нея и преминава през втори льосов слой в дълбочина. Льосовата глина се надига нагоре и образува воден купол, който започва да се разсейва настрани. На 14.11.2015 г. от авариралия водопровод бликва силна струя вода. Улицата потъва във вода. Преовлажнени са основите на двуетажната сграда, в която на първи и втори етаж са жилищата, собственост съответно на М. Д. М. и В. Л. Д.. Основите потъват в льосовите глини на почвата. По причина на теча и аварията сградата е толкова деформирана, че е застрашена от срутване. Към приключване на устните състезания не е ясно дали е възможно (и колко ще струва) нейното възстановяване, защото слягането на почвата под и около сградата е в процес. Поради това въззивният съд е приел, че вредата по тези частични искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД е изразена в пазарната стойност на жилището, на което всеки от ищците е собственик, ведно с 1/ 4 ид. части от дворното място, а исковете са изцяло основателни, доколкото установените по делото стойности надхвърлят заявените размери. Това са мотивите, при които въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, с което тези искове са уважени. Така не се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба от ответника срещу тази част на първоинстанционното решение, че вредите от неизпълненото нормативно задължение по чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ нямат такова проявление.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на катсационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС.
В т. 1 от ТР № 1/ 19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГКТК на ВКС, обсъждайки правомощията на въззивната инстанция, следващи от предвиденото в чл. 269 ГПК, прие, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. По предявените частични искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приложил чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, съгласно който обезщетението за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Материално-правната норма е в публичен, а не в частен интерес, защото очертава границите на гражданската отговорност на лицето, виновно за непозволено увреждане. На обезщетение подлежат онези вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с противоправното поведение. Същият е пределът и на отговорността на възложителя на работата, при или по повод извършването на която деликтът е причинен, а неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна. По аргумент от по-силното основание на нормативното тълкуване, извършено с т. 1 от тълкувателното решение, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да обезпечи правилното прилагане на императивната материално-правна норма, когато оплакването, че е нарушена, е въведено в жалбата. В обжалваното решение въззивният съд е спестил мотиви, защо споделя извода на първата инстанция, че пазарната стойност на двата жилищни имота, собственост на всеки от ищците, е онази вреда, която ответникът следва да обезщети и защо е неоснователно оплакването във въззивната жалба за липса на причинно-следствена връзка. Следователно повдигнатият въпрос е включен в предмета на делото и обуславя решението, а то следва да бъде допуснато до касационно обжалване при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително).
Този резултат изключва задължението на настоящия състав да се произнася и по искането за допускане на касационното обжалване поради очевидната неправилност на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). Когато касаторът е обосновал основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, ВКС е длъжен да го разгледа, само ако ги отхвърли.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 232/ 30.10.2017 г. по гр.д. № 246/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд в осъдителните негови части.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса за сумата 1 000.40 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване според това, дали държавната такса е внесена в срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.