О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 02.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 933/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. и С. С. П., подадена чрез техния пълномощник адв. С. В., против решение № 4172 от 17.10.2013 г. по в.гр.д. № 324/2013 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторите считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос дали при разпределяне ползването на съсобствено дворно място, в което съсобствениците притежават в индивидуална собственост отделни сгради, обект на разпределяне и е дворното място под построените сгради, независимо дали за тях е отстъпено право на строеж. Твърдят, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата А. С. П. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1380 от 18.02.2013 г. по гр.д. № 815/2012 г. на Районен съд- Благоевград, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено между съсобствениците ползването на съсобствено дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 04279.611.140 по кадастралната карта на [населено място], с площ 234 кв.м, по вариант първи от заключението на в.л. А. А. / л. 39 от делото/, като е определено, че ищцата А. П. ще ползва частта, обозначена със син цвят, която е с площ 52.35 кв.м, ответниците Н. С. П. и С. С. П.- частта, обозначена с червен цвят, с площ 52.35 кв.м, а за общо ползване на страните остава частта, обозначена с жълт цвят. Установено е по делото и не е било спорно между страните, че ищцата и ответниците са съсобственици на имота при равни права – по 1/2 ид. част. В имота има построена двуетажна жилищна сграда, първият етаж от която е собственост на ищцата, а вторият – на ответниците. Установено е също, че на юг от жилищната сграда, на уличната регулационна линия, са изградени две масивни едноетажни постройки от допълващото застрояване, представляващи търговски обекти – магазини с обща площ 36.30 кв.м, а в дъното на имота, на източната граница е изграден навес от ламарини, ползван от ответниците. По отношение на двете масивни постройки на уличната регулация е установено, че същите са изградени от ответника Н. П. въз основа на право на строеж, отстъпено по реда на чл. 56, ал.2 З./ отм./ от първоначалните собственици на имота С. Г. П. и П. Г. П. с декларация с нотариална заверка на подписите от 10.07.1992 г. Тези две постройки попадат върху частта от дворното място, определено за ползване от ответниците.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че същото е съобразено с трайно установената съдебна практика, според която частта от дворното място, заета от постройка- индивидуална собственост на единия от съсобствениците, следва да се включи в определения му за ползване дял. Позовал се е на решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1565/2010 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че при разпределяне на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място. Сградите са подобрение върху земята и затова застроената част следва да се включи към обема права на съсобственика. Това решение, както и приложената към касационната жалба съдебна практика третират хипотези на извършено застрояване в имота от съсобственик без учредено в негова полза право на строеж, които са различни от тази по настоящото дело. Поради това настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за да се даде отговор дали цитираната практика е приложима и в случаите на разпределяне ползването на съсобствено дворно място, в което съсобствениците притежават в индивидуална собственост отделни сгради, за които имат отстъпено право на строеж.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4172 от 17.10.2013 г. по в.гр.д. № 324/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок представят доказателства за това, като при неизпълнение на тези указания касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: