ОПРЕДЕЛЕНИЕ
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 347
гр.София, 08.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 903/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Б. Т. Р. , представлявана от адвокат П. А. е подала касационна жалба срещу решение № 289 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 368 по описа на Плевенския окръжен съд за 2011 г. , с което е отменено решение № 373 от 2.03.2011 г. на Плевенския районен съд,1 състав по гр.д. № 5900 от 2011 г. и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу А. Б. И. негаторен иск , с който е поискано той да извърши необходимият ремонт на В и К в банята си и да преустанови условията, създаващи възможности за течове в жилището на ищцата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно позоваване на материалния закон в конкретност по иска по чл.109 от Закона за собствеността.
Изложение на Б. Т. Р. , представлявана от адвокат П. А. е представено допълнително към жалбата и в него касаторката се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл.109 ЗС или подържането на противоправно състояние в съсобственият имот също представлява елемент от фактическият състав на негаторния иск и не е ли предмет на защита с този иск всяко смущаване на правото на собственост. Посочва се Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. на
ОСГК на ВКС на РБ. Поставен е и процесуалния въпрос за съотношението на иска по чл.109 ЗС и този по чл.50 ЗЗД и не се ли касае до съединяване на обуславящ и обусловен иск . По този въпрос касатора намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , която обуславя допускането на касационното обжалване.
Срещу касационната жалба е постъпил отговор от А. Б. И. , в който се посочва, че касационната жалба е недопустима защото в нея само бегло са очертани релевантните за спорното право въпроси , не са цитирани постановени от ВКС решения . След подробното изложение за недопустимост на касационната жалба са инвокирани и аргументи за нейната неоснователност. Посочено е че не е създал с действия или бездействия пречки на касаторката да си ползва имота. Подчертава, че тя е съсобственик, а не изключителен собственик на вещта.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Б. Т. Р. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният първи материално правен въпрос. Намира, че до касация следва да се допусне и процесуалния въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Плевенския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Б. Т. Р. против А. Б. И. негаторен иск. Приел е за безспорно ,че Б. Т. Р. е собственик по сделка и по наследство на 3/4 идеални части от имота, а другата ? ид.ч. е собственост по наследство на нейния син П. Г. Р.. Ответникът е собственик на апартамента, който се намира под този на ищцата в същата Етажна собственост. Изслушано е заключението на в.л. П. В. , което е установило наличие на течове по стените на банята и тоалетната в апартамента на ищцата, подкожушване и мухъл в мазилката и в шкафовете в тези помещения и в кухнята й . Посочил е че това увреждане се дължи на неизправност във В и К инсталацията на горе разположеният апартамент, собственост на ответника. Създадено е трайно фактическо положение , което според Плевенския окръжен съд е основание за уважаване на иска по чл.50 ЗЗД, но не представлява част от фактическият състав на иска по чл. 109 ЗС , тъй като не са налице неоснователни, противоправни и неправомерни действия с които да се накърнява правото на собственост на касаторката- ищца.
Настоящия състав намира ,че следва да се допусне касационна проверка на решението и по двата поставени въпроса, като по процесуалният въпрос при условията на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, а по материално правният въпрос при условията на чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280,
ал. 1, т. 1 – т.З изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на първата и втора алинея на текста на чл.280 ГПК.
Касатора дължи държавна такса в размер на в размер на 80 лв. преведена по сметка н ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 289 от
1.06.2011 г. по гр.д. № 368 по описа на Плевенския окръжен съд за 2011
г. по касационната жалба на Б. Т. Р. при
условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
УКАЗВА на Б. Т. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 86 лв. , представляваща държавна такса и представи вносен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: