О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Като изслуша докладваното от съдията Костова т.дело № 1089/2015 година
приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма]” и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ю. С. САК, срещу решение №310 от 14.11.2014 г. по в.т.д. № 367/2014 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 331 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1906/2013 г. на Окръжен съд – Варна са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД като неоснователни. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на въззивния съд за съществуването на договорна връзка между ищците и ответника по иска по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЕ. Считат за неправилен изводът на съда, че отмяната на административния акт не прекратява договорната обвързаност, тъй като отношенията между страните се определят или с договор по чл.84, ал.2 ЗЕ или с индивидуален административен акт., каквото е решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, в случая няма сключен договор, нито действащо валидно решение на ДКЕВР, с което да са определени временните цени. За неправилни се приемат изводите на ВАС, че ищците могат да претендират само недължимо платената разликата между платените временни цени и окончателната определена с решение на ДКЕВР цена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Има ли отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, обратно действие и заличават ли се с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир/ т.е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя действа само занапред; 2. Изразява ли се конститутивното действие на съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт в отпадане с обратна сила на разпоредените с отменения акт правни последици; 3. В случаите когато с влязло в сила решение е отменен индивидуален административен акт, изпълнението на който е допуснато предварително по силата на закона или по силата на самия акт, дължи ли се на осн. чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД връщане на всичко , което е дадено по изпълнението на този акт? 4. Приложим ли е института на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД в случаите на отмяна на индивидуален административен акт от ВАС като незаконосъобразен и когато по силата на този акт едно юридическо лице е извършило плащане на друго юридическо лице? 5. Отмяната на индивидуален административен акт може ли да бъде елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД? 6. В случаите , когато индивидуалния административен акт определя паричния размер на конкретен вид услуга, при отмяната на този акт с влязло в сила съдебно решение, сумите платени по силата на отменения акт, подлежат ли на връщане на платилия? По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, мотивирано в изложението с липсата на произнасяне на съдилищата по така поставените правни въпроси.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Б., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна по подробни съображения изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Прави се искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не води до отпадане на облигационното правоотношение между страните, не формира основанието на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер. Отмененият административен акт съставлява елемент от фактическия състав на формираното търговско правоотношение, поради което породените от отмяната последици трябва да се понесат от субектите му. Отмяната на временните цени, определени единствено от компетентния регулаторен орган ДКЕВР / който определя и окончателната цена/ по реда на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Не е налице основание за връщане на паричната престация по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД доколкото административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на адм. акт не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. При липсата на предвидена в закона правна защита на производителите, за които регулаторния орган не е издал компенсаторно решение, за последните е възможно само да претендират недължимо платената разлика, на осн. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по значим за изхода на спора материалноправен въпрос, конкретизиран, съобразно правомощията на ВКС/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: Когато размерът на паричната престация за достъп през електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?
Касаторите ще следва да заплатят ДТ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съобразно цената на исковете по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 310 от 14.11.2014 г. по в.т.д. № 367/2014 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса както следва: [фирма] ДТ в размер на 4038.74 лв. [фирма]” в размер на 4053.38 лв. и [фирма] в размер на 1344.84 лв.
При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено по подадената касационна жалба.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: