Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
София, 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2212/2008 година
Производството е по член 218 ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. М. С. от гр. С. против решение №232/22.2.2008г. на Софийски градски съд,ІV”а” г.о.,постановено по гр.д. №97682007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба С. Д. Г.,Р. Н. И.,К. Н. К.,М. Х. П. и Р. Г. С. не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение от 28.11.2006г. постановено по гр.д. №2101/1994г. по описа на Софийски районен съд,57 състав,с което е допусната делба на основание член 34 от ЗС между С. Д. Г.,Р. Г. С.,Р. Н. И.,К. Н. К. и С. М. С. на описания в решението недвижим имот,при квоти за С. Г. ,Р. Г. ,Р. И. и К. Н. К. по 1/8 идеална част и за С. М. С.-4/8 идеални части,като отхвърля иска за делба с правно основание член 34 от ЗС на описания в решението имот,предявен от М. Х. П.,като неоснователен. Въззивният съд е констатирал,че първоначалната ищца М. П. Т. ,/починала в процеса на производството по делото и заместена от наследниците по закон-роднини по съребрена линия по член 8 ал.4 от ЗН-Р. С. ,С. Г. ,Р. И. ,К. К. и М. П. /е била в брак с наследодателя на ответницата М,сключен на 10.11.1975г.,като последният е починал на 07.03.1992г.,оставяйки към този момент за свои наследници първоначалната ищца М. Т. съпруга и ответницата С дъщеря. Към този момент,обаче, е бил налице висящ процес за прекратяване на брака между двамата съпрузи,продължен от наследницата-дъщеря на наследодателя- С. М. ,като с влязло в законна сила решение на 21.06.1993г. постановено по гр.д. №594/1991г. на основание член 102 от СК,е прието за установено,че гражданският брак между М починалия М. С. Т. , е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената,поради което като последица на така установеното положение,съгласно член 104 от СК,изр.последно ,първоначалната ищца М. Т. изгубва качеството си на законен наследник на М. Т. ,което е имала като „преживяла съпруга”. За да приеме,че следва да се допусне делба на процесното имущество,съдът е основал изводите,възприемайки същото като съпружеска имуществена общност. Въпреки,че процесният имот е бил получен като обезщетение за отчужден имот на М. С. Т. ,преди брака му с първоначалната ищца М. П. Т. втора съпруга,съдът е приел,че правнорелевантния момент за придобиване на процесното имущество е снабдяването на М. Т. с нотариален акт за същото,което е станало по силата на нот.акт №154,т.ІХ,н.д. №1005г./1985г.,по време на брака му с М. Т. ,на основание член 35 от ЗЖСК,поради което е стигнал до крайния извод,че процесният апартамент е станал съпружеска имуществена общност,поради което правилно е допусната делбата на същия ,при равни квоти,отхвърляйки възраженията на ответницата С,за придобиване на каквато и да било част от процесния имот с лично имущество ,свързано с отчуждения имот на наследодателя й, срещу който е получено в обезщетение процесното жилище.в съответните квоти,съобразно правата на съделителите.
В жалбата си,касаторът навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение. Навеждат се аргументи за неправилни изводи на съда относно основанието за възникването на правото на собственост на наследодателя на ответницата С,както и към кой момент е придобил последния правото на собственост върху процесния имот,също така включването на сумата,преведена като обезщетение за отчуждения имот и участието на същата при заплащането на стойността на процесния имот,относно съществуването и характера на членствените правоотношения спрямо ЖСК”Т” и в тази връзка значението и последиците за последващите доплащания по полученото от наследодателя М,преди сключването на брака му с първоначалната ищца ,имот,които обаче са били осъществени по време на брака му с последната. Тези оплаквания са основателни.
При решаването на повдигнатия спор,въззивният съд е възприел,че основният въпрос е свързан с обстоятелство, дали процесния имот има статут на съпружеска имуществена общност,тъй като същият е бил даден в обезщетение за отчужден имот на М. Т. ,преди брака му с първоначалната ищца М. Т. ,за което са налице възражения от страна на ответницата С за придобиването като негова индивидуална собственост. Видно от приложената по делото преписка №276/1069г. за отчуждаване на недвижим имот и съгласно изложеното н З. №ИК219/13.03.1972г. на П. на ИК на СГНС/лист 136 от делото/,според която с решение на ИК на СГНС:протокол №10 от 13.05.1968г.статия 54,и протокол №14/29.06.1970г.,статия 9,са отчуждени имоти в кв.27 а,местн.”Ю” и е определен начина на обезщетяване на собствениците,както с протокол №14/29.06.1970г.,статия 9,е отстъпено право на строеж на ЖСК”Т”-бл.15,комплекс М. ” и са блокирани пет апартамента за СГНС-за обезщетяване на собственици,чиито имоти са отнети за обществени мероприятия,на основание параграф 152,във връзка с параграф 168 от ППЗПИНМ ,на собствениците на имоти,отчуждени за обществени нужди се определя в обезщетение жилища,както следва:….т.3 На М. С. Т. №3 на втори етаж ,състоящ се от две стаи,дневна и кухня в блок 15,местн”М”-„Т. Самодумов”,дворно място на стойност 2183 лева,за задоволяване на жилищните нужди на шестчленното му семейство:той-на 49 години,съпруга на 39 години,дъщеря на 21 години,дъщеря на 19 години,зет на 25 години и внук на 2 месеца. В тази връзка ,отчужденият собственик М. С. Т. е депозирал декларация/приложена по отчуждителната преписка/ от 04.05.1971г.,на основание параграф 167 и 168 от ППЗПИНМ,с която декларира,че срещу гореописания отчужден имот получава в обезщетение апартамент на втори етаж в блок 15 в ж.к.”М”,състоящ се от две стаи и кухня,като в същата се посочва,че семейството му се състои от него,съпруга Г. М. /първата му съпруга/,две пълнолетни дъщери Д. М. и С. М. ,зет И. З. и внук Е. З. месеца. По същата преписка е приложено писмо от СГНС,отдел „Ф” гр. С.,с което се съобщава на РНС,че е приведена с платежно нареждане №21838/27.08.1969г., посочената в същото сума в ДСК, район В. Л. ”,на името на отчуждените собственици,като такъв под №3 е записан М. и С. Т. лева,а съгласно приложения на лист 27 от делото пред въззивната инстанция,списък на стойността на апартаментите и покритието им със средства в ЖСК”Т”, срещу името на М. С. Т. е отразена обща стойност на жилището 12 522 лева,включваща собствени средства 3430 лева и разрешен кредит 6000 лева,с отбелязан недостиг от 2961,74 лева. Предвид разпоредбата действащото към този момент законодателство,а именно параграф 152 от ППЗПИНМ-собствениците на включените в парцела имоти са по право членове на жилищностроителната кооперация. Следователно,към момента на отчуждаването и определянето с горната заповед на полагащото се в обезщетение жилище,а именно 13.03.1972г.,за наследодателя на ответницата С е налице това членствено правоотношение,като към този момент последният е в брак с първата си съпруга Г,съгласно горепосочената декларация,и жилището,с което се обезщетява за отчуждения му собствен имот е с оглед на нуждите на това му семейство,както е описано в депозираната от него декларация. Ето защо,въззивният съд неправилно разглежда последиците от възникналото правоотношение по право за М. Т. по отношение на получения в обзщетение имот в ЖСК,като отнася същото по преценка и значение към един последващ брак,сключен през 1975г.,след като това правоотношение е било вече факт и към този момент е било относимо към първия брак,в който се е намирал съпругът при отчуждаването и получаването на имота по повод на същото. Тези установени по делото факти не са взети предвид от съда,при преценката и формирането на изводите, кога реално е придобито правото на собственост върху конкретния обект,получен като обезщетение от наследодателя на ответницата С,както и данните по депозираните суми срещу отчуждения имот,послужили за плащането на същия,както и доколко последващите плащания до пълната стойност на придобития имот,направени по време на брака му с първоначалната ищца, предполагат участие или не в придобиване на собствеността или формират само възникване на облигационни отношения,породени в тази връзка между съпрузите. Ето защо,по горепосочените причини,в настоящия случай, предвиденото в хипотезата на ППВС №5/1972г.,уреждащи възникнали за единия съпруг права по време на брака му, по повод отчужден собствен на единия съпруг имот,е възприето от въззивния съд и свързано само с породените правоотношения възникнали по време на втория му брак с първоначалната ищца,без са се отчита обстоятелството,че същите са възникнали по време на първия му брак,когато както е констатирано от съда е станал член на ЖСК”Тодор С. по право,като отчужден собственик. Налице е нарушение на член 188 ал.1 от ГПК/отм/,изразяващо се в невземането предвид на тези данни по делото, довело съда до погрешни изводи,както относно характера на придобития в собственост процесен имот,така и относно трансформация на лично имущество на наследодателя на ответницата- М. С. ,безспорно установено с данните по осъщественото отчуждаване на личен негов имот,приключило преди сключването на брака му с първоначалната ищца М. Т. В тази връзка, съдът следва да обсъди и изследва релевантни на делото факти,свързани с начина на доплащане на стойността на процесния имот,съгласно приложената по делото пред въззивната инстанция документация от ЖСК”Т”, относно формиране на крайната цена на процесния имот,като за изясняването й следва да се възложи допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза. Правилният отговор на тези въпроси е от съществено значение за повдигнатия спор, относно наличие или не на възникнали права в режим на съпружеска имуществена общност между първоначалната ищца и наследодателя на ответницата М,съответно трансформация на лично имущество по повод отчужден имот на последния,срещу който е получен в обезщетение процесния имот,пораждащо последици относно дяловете на съделителите.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №323/22.02.2008г. на Софийски градски съд,ІV”а”г.о.,постановено по гр.д. №976/2007г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: