О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 29.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3271 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. Г. срещу решение № 262/20.05.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по т.д. № 353/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ е предявен иск от Б.-Т” О. срещу [фирма] за 47000 лв. – възнаграждение за СМР по протокол обр.19 и 14354.19 лв. част от лихва за забава за минало време. Исковете са отхвърлени, като решението е отменено от ПАС и е постановено друго, уважаващо така предявените искове. ПАС е приел, че по същите искове като частични е водено друго дело пред РС Раднево, които са били уважени. Касае се за същите СМР по същия протокол, като в диспозитива на постановеното решение по повод направеното оспорване е приета за установена между страните истинността на протокол обр.19 за СМР от 29.01.2009 г. Според ПАС неправилно не е зачетена сила на пресъдено нещо във връзка с основанието на правоотношенията между страните – договорни, обективирани в двустранно подписания протокол обр.19 за процесните приети СМР. В този смисъл е приета сила на пресъдено нещо относно оспорването на този протокол, което в РС Раднево е прието за неоснователно, а не върху цялото вземане. Прието е, че изискването за писмен договор за строителство – чл.160 ал.2 ЗУТ е свързано към необходимата правоспособност на лицата, изпълняващи строежа, за които строежи се изисква такъв документ. Приети са трайни търговски правоотношения между страните на процесния обект, вкл. за СМР по протокол от 20.05.2008 г., които са платени със забава, от което е направен извод, че с процесния протокол практиката между страните за забавено плащане не е изключение. Според ПАС съставеният протокол за приети СМР от 29.01.2009 г. е обективирал съгласие между страните за извършени вече СМР, протоколът е подписан от две лица, за които е установено, че са работили на обекта за възложителя – единият като технически. ръководител, а другият като консултант и те са действали от името и за сметка на търговеца, при което е приложима и презумпцията на чл.301 ТЗ. И двамата до този момент са задължавали възложителя със своя подпис за извършвани СМР на същия обект от същия изпълнител. Според ПАС неправилни са изводите на СТОС за липса на приложение на чл.301 ТЗ, тъй като управителят, според обяснението му, само получил протокола, без да се запознае с него и просто го подписал. Според ПАС положеният подпис от лице, представляващо възложителя е достатъчен за да се приеме достигане до знанието му и липса на противопоставяне. Установено е, че възложителят се е ползвал от протокола за извършените СМР и обектът е въведен в експлоатация, което налага извода, че възложителят е знаел за протокола и неговото съдържание, не се е противопоставил на същия, поради което и на основание чл.301 ТЗ е потвърдил действията на цитираните в протокола лица. Прието е, че няма никакви данни за направени забележки и възражения за лошо извършени СМР, които забележки да са основание да не се плаща. Присъдена е и лихвата за забава върху така присъдената главница за сочения период, като е прието, че ответникът е в забава за исканото възнаграждение за извършени СМР по протокол обр.19 от 29.01.2009 г., считано от 30.01.2009 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. Формира ли сила на пресъдено нещо по отношение основанието на предявения иск предходно решение, с което е уважен предявен иск за част от претендираното вземане? 2. Обвързан ли е търговец от действията по сключен договор, респ. поемане на задължения само от един представител, когато е налице задължително колективно представителство? 3. Подлежат ли на доказване отрицателни факти по делото? 4. За да изпадне длъжникът в забава по иск по чл.86 ЗЗД необходимо ли е да бъде поканен от кредитора? 5. Обвързан ли е търговецът от действията по сключване на договор, респективно поемане на задължения, сключен само от един представител при задължително колективно представителство? 6. От допълнението: Действителен ли е договор за строителство ако не е сключен в писмена форма – изискване на чл.160 ал.2 ЗУТ?
Така формулираните въпроси са поставени, без оглед на установената и приета от САС фактическа обстановка. Първият въпрос е некоректно поставен, тъй като не е приета сила на пресъдено нещо на целия иск с оглед уважаването на частичния такъв, а само по основанието, свързано с процесния протокол обр.19 от 29.01.2009 г., чиято истинност е приета за установена с решението на Районен съд Раднево със сила на пресъдено нещо. В този смисъл няма противоречие с приложената съдебна практика. ПАС е приел договорни отношения между страните във връзка с наличието на този протокол, който е двустранно подписан. Вторият въпрос е необуславящ изхода на спора, тъй като договорните отношения са установени с подписания протокол обр.19 и липсата на противопоставяне, т.е. прието е наличие на знание и липса на противопоставяне, а не недействителност на сделката, поради липса на представителна власт. Изложеното по втория въпрос се отнася и за формулирания пети въпрос. Третият въпрос е некоректно поставен. Не е прието, че отрицателните факти подлежат на доказване, приета е липса на направени възражения за неизпълнени СМР и установени положителни факти – извършени СМР, които са приети с протокол обр.19 без възражения. Четвъртият въпрос е във връзка със спора, но липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.. Приложената съдебна практика не касае възнаграждение по договор за изработка по чл.266 ЗЗД, освен р. № 250/11.01.20011 г. на ВКС по т.д. № 535/2010 г. на ІІ ТО, което е постановено при други доказателства и конкретно наличие на покана с даден срок за изпълнение, а ТР № 2/1997 г. е за присъждане на български лева при иск в чуждестранна валута и търсене на курсова разлика. За въпроса в допълнителното изложение следва да се посочи, че в случая е налице двустранно подписан протокол за приети СМР и липса на противопоставяне, което установява правоотношения по договор за изработка /строителство/ според ПАС, независимо от липсата на писмен такъв, а това е в съответствие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК и служебно известна на настоящия състав на ВКС /р. № 71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на І ТО на ВКС, р. № 50/25.04.2012 г. по т.д. № 95/2011 г. на ІІ ТО на ВКС и р. № 14/04.02.2013 г. по т.д. № 1201/2011 г. на ІІ ТО на ВКС/ относно неспазената форма на договорите между търговци при липса на противопоставяне /чл.293 ал.3 ТЗ/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 700 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262/20.05.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 353/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалища и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица] вх. Офис сграда ет. 1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 700 лв. / седемстотин лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.