Р Е Ш Е Н И Е
№349
гр. София, 02.10. 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №347/ 2008 година
Производството е образувано по искане на осъдените Х. М. Е. и И. М. М., за ревизия на присъда №436/14.07.2006година, постановена по НОХД№73/2004г. на Районен съд-Велики Преслав, потвърдена с въззивно решение от 16.05.2008 година по ВНОХД№103/08г. на Шуменски окръжен съд, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, т.3, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от процесуалния закон.
В депозираното искане се релевират оплаквания, сочещи на явна несправедливост на наложените на осъдените лица, наказания- ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, предпоставена от несъблюдаване тежестта на престъплението и фактическите данни за авторите на инкриминираната дейност, при диференциране на наказателната отговорност от съдебните инстанции.
В съдебно заседание на 19.09.2008година пред касационната инстанция, редовно уведомени осъдените лица не се явяват, като демонстрират изрично воля на нежелание за лично присъствие, обективирана в саморъчно написани декларации, приложени по делото.
В настоящото производство не участвува и упълномощеният от Е. и М. , процесуален представител – К. А. , призован по надлежния ред, без да представя доказателства, удостоверяващи уважителни причини за това. Предоставена е възможност за писмена защита, гарантираща процесуалните права на осъдените, реализирана от адвокат Х. Б. , въз основа на допълнително сключен договор за правна помощ с Х. Е. и И. М. В изготвените писмени бележки се поддържа искането на осъдените лица за възобновяване на НОХД№73/2004година, по изложените в него аргументи, като се предлагат и доводи, индициращи на налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2НПК, на последните от които ВКС не дължи произнасяне, поради несвоевременното им предявяване.
Представителят на обвинителната власт дава заключение, че искането на Х. Е. и И. М. е неоснователно, като мотивира заявената позиция с установените по делото факти, обезпечени от приложения по същото, доказателствен материал.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №436 от 14.07.2006 година, постановена по НОХД№73/2004г., Великопреславският районен съд е признал И. М. М., Х. М. Е. и О. И. Х. , за виновни в това, че на 27.07.2003 година, край с. М., се съвкупили с Г. Б. Петрова, като я принудили за това със сила и заплашване, и деянието е извършено от три лица, поради което на основание чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2НК, и при съблюдаване правните предписания на чл.54НК и чл.45ЗЗД, ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. Със съдебния акт на подсъдимите са определени наказателни санкции-лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален общ режим на изтърпяване и същите са осъдени да заплатят солидарно, в полза на гражданския ищец Петрова, сумата 3000/три хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпното посегателство, ведно със законната лихва, от деня на увреждането.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД№702/2006 г. на Окръжен съд-Шумен, финализирала с решение на 27.12.2006година, с което е изменен първоинстанционния съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване срока на наложените наказания на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и правоприлагане института на условното осъждане.
По искане на Главния прокурор на РБългария за възобновяване на ВНОХД№702/2006година на Шуменски окръжен съд, е инициирано НД№505/2007година на ВКС, Второ наказателно отделение.пражнявайки правомощията, с които е оторизирана от разпоредбите на чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.2 и 3НПК, след констатации за неизпълнени процесуални задължения, във връзка с анализа и оценката на относимите към наказателната отговорност обстоятелства, довели до явна несправедливост на санкционните последици като размер и начин на изтърпяване, с Р №828 от 31.01.2008година, касационният съд отменил обявения на 27.12.2006година, съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
С решение от 16.05.2008година по ВНОХД№103/2008година, при съблюдаване указанията на ВКС, Шуменски окръжен съд е постановил съдебен акт, с който потвърдил присъда №436/14.07.2006година на РС-Велики Преслав.
Искането на осъдените М. и Е. е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при условията, очертани от процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателните дела. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящия я доказателствен материал, за възобновяване на наказателното дело по НОХД№73/2004г., Великопреславски районен съд и ревизия в санкционната част на постановената по него присъда №436 от 14.07.2006година, потвърдена с решение на въззивната инстанция, е неоснователно.
Правилно първостепенният съд и въззивният съдебен състав, базирайки се на възприетата фактология, с оглед степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителите, и предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,са индивидуализирали наказателната отговорност на И. М. и Х. Е. Наложените на осъдените лица, наказания, за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2НК – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, с първоначален общ режим на изтърпяване, настоящият съд, намира за справедливи и в съответствие с изискванията на чл.36НК.
При диференциране на санкционните последици, съдебните инстанции са преценили задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съблюдавайки неговата насоченост по отношение половата неприкосновеност и полов морал, и съобразно характеризиращите го престъпносъставомерни признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия /време, място, механизъм на извършване, интензитет на упражнената чрез сила и заплахи принуда, причинени вреди на пострадалото лице/, със съответните субективни отражения в съзнанието на авторите на бруталното посегателство. В обсега на изискуемата се юридическа оценка на престъплението в аспекта на значимите за наказателната отговорност, факти, е проявен професионализъм и юридически усет, с поставения акцент на психо-физическото състояние на жертвата на престъпния акт, страдаща от умствена изостаналост /дебилност, тежка степен, граничеща с имбецилност/ и на неблагоприятната медицинска прогноза за възможност от психично разстройство, обосновано от стресогенното влияние на неправомерното деяние.
Налагането на тези наказателни санкции е аргументирано и с обстоятелствата, свързани с личността на осъдените лица, с оглед характера и спецификата на престъпленията, в които като акт на поведение, се проявяват техните обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция наказания. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение на демонстрираната под въздействие на употребения алкохол, престъпна упоритост и грубост от И. М. и Х. Е. при осъществяване на инкриминираното деяние; на техния каузален принос в задружната престъпна дейност; съдебното минало; характеристичните данни и социалния статус на същите; процесуалното им поведение в хода на наказателното разследване.
Основани на обективна интерпретация на фактическите положения по делото и на доказателствените средства, подкрепящи същите, и в корелация със съдържанието на материалния наказателен закон и съдебната практика, са и изводите на съдебните инстанции досежно наличието на предпоставки за ефективно изтърпяване на наложената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Очертаната позиция мотивира фактическа и доказателствена необезпеченост на предявените от защитата на осъдените М. и Е. , претенции за редуциране на индивидуализираното наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правоприлагане института на условното осъждане, съответно юридическа необоснованост на предпоставеното от последните, искане за изменение на атакуваните съдебни актове, в санкционната им част.
Обликът на инкриминираната престъпна дейност и обсъдените данни за осъдените лица, коментирани в контекста на социалния резонанс при този вид престъпни посегателства, обуславят заключението, че за постигане целите на наказателната санкция на плоскостта на личната и генерална превенция, при диференциране на наказателната отговорност на И. М. и Х. Е. , е наложително те да бъдат поставени в изолация от обществото, за по-продължителен период от време.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че искането на осъдените М. и Е. , за ревизия на влязлата в сила присъда от 14.07.2006година на Районен съд, гр. В., чрез намаляване на определената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и приложение материалноправната норма на чл.66НК, в съответствие с установения регламент в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1,т.3 НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Х. М. Е. и И. М. М., за изменение на присъда №436/14.07.2006година, постановена по НОХД№73/2004г. на Районен съд-Велики Преслав, потвърдена с въззивно решение от 16.05.2008 година по ВНОХД№103/08г. на Шуменски окръжен съд, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.