О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
Гр. София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 456 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 30941 от 08.11.2016 г. на Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д., чрез адвокат Е. А. от САК против въззивно решение № 1167 от 06.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 368/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, трети състав.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 5032 от 12.12.2015 г., постановено по гр. д. № 6991/2014 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. против А. С. Д. и К. С. Д. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС по отношение реална част с площ от 67 кв. м. от недвижим имот с идентификатор 10135.2571.861, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в [населено място], район П., к. к. „Ч.“, както и предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС за осъждане ответниците да премахнат незаконно построената от тях в имота полумасивна ограда от мрежа и бетонни колове.
Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, с оглед на което да бъде постановено друго, с което така предявените искове да бъдат уважени. Подържат, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като правните изводи на въззивния съд относно обстоятелството, че няма владение върху реална част от поземления имот са неправилни.
Ответниците по касация Т. С. Д. и К. С. Д., чрез адвокат Т. А. от АК – В., са подали отговор, в който излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателите навеждат твърдения, че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно практиката на ВКС в производството по искове за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, докато в правните си изводи въззивният съд неправилно е постановил, че поради факта на съвпадането на отразената в кадастралната карта имотна граница и наличната ограда на място, до която се осъществява владението на ответниците, не е налице основание за уважаване на предявените искове. Касаторите подържат, че е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между въззивното решение и задължителната практика – ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.
Съобразно т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване, за да се провери допустимостта на въззивното решение. С оглед разясненията по т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК се налага извода, че в хипотези на спорове за собственост относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Това налага съдът да изисква уточняване на ищцовата претенция в смисъл поддържа ли се съществуването на подобна грешка или непълнота с оглед последващото изследване и произнасяне по този въпрос. Указания за уточняване на претенцията в тази насока отсъстват, което прави вероятно произнасянето на въззивния съд да е в отговор на нередовна искова молба с произтичащите от това последици по отношение допустимостта на съдебния акт. Това мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 222,58 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1167 от 06.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 368/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, трети състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………………… година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д., чрез адвокат Е. А. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 222,58 (двеста двадесет и два лева и 58 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: