1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С., 29.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1238 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр. второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение№ 842 от 10.12.2013г. по ч.т.д.№ 3522/2013г. на ВКС, Второ т.о., с което частната касационна жалба на дружеството е оставена без разглеждане и по частна жалба, депозирана от Н. Х. и В. Г. срещу Определение № 120 от 20.02.2014г. постановено по същото дело, с което са им присъдени разноски за частното касационно производство, като по искане на насрещната страна, на основание чл.78,ал.5 ГПК, разноските за адвокатска защита са намалени на 100лв.- до предвидения в чл.11 от Наредба № 1/2004г. размер.
В частната жалба на дружеството се иска отмяна на определението и произнасяне по същество по подадената частна касационна жалба с присъждане на разноските.
В частната жалба на физическите лица се възразява срещу присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер като се твърди, че искането на насрещната страна по чл.78,ал.5 ГПК не е било направено своевременно и че не е съобразена разпоредбата на чл.7,ал.1,т.7 от Наредба № 1/2004г. Постъпил отговор от [фирма], П., с който се оспорва основателността на подадената от Н. Х. и В. Г. частна жалба.
Частните жалби са депозирани в срок
Неоснователна е жалбата срещу определение № 842/10.12.2013г. по ч.т.д.№ 3522/2013г. на Второ т.о. на ВКС. Следва изцяло да бъдат споделени изводите, че нито едно от трите обжалвани пред този състав определения на Пловдивския АС: за потвърждаване на определението на окръжния съд за оставяне без уважение искането на дружеството ответник за разделяне на предявените искове и изпращане на един от тях за разглеждане от районен съд; за потвърждаване на определението, с което първоинстанционният съд не е приел за разглеждане искането на ответника за изменение или прекратяване на приватизационни договори поради стопанска непоносимост /чл.307 ТЗ/; за потвърждаване на определението, с което окръжният съд е оставил без уважение искането на ответника за привличане на трети лица помагачи, не подлежи на касационно обжалване. Обосноваването на извода за необжалваемост на определението на въззивния съд за потвърждаване оставянето без уважение на отвода за неподсъдност, е съобразено с т.9 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Възможността конститутивния иск по чл.307 ТЗ да бъде предявен срещу надлежните страни в отделен исков процес изключва характера на обжалваното определение като преграждащо. Задължителните указания по т.9а на ТР № 1/2013г. относно обжалваемостта на определението на въззивния съд за потвърждаване на определение за отказ за конституиране на трето лице-помагач са съобразени от състава на ВКС.
Неоснователна е и частната жалба срещу допълнителното Определение № 120 от 20.02.2014г., с което в производство по чл.248 ГПК, инициирано от ответниците по ч.т.д.№ 3522/2013г., е допълнено определението и са им присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредбата.
Твърдението на жалбоподателките, че искането по чл.78,ал.5 ГПК е несвоевременно заявено е неоснователно. Разпоредбата на чл.7,ал.1,т.7 във вр. с чл.11 от приложимата редакция на Наредба № 1/2004г. ясно регламентира, че минималният размер на възнаграждението за адвокатска защита по частни жалби е 100лв., поради което изцяло следва да бъде споделен изводът на състава на ВКС, че с оглед действителната правна и фактическа сложност на частното касационно производство, дължимите на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на по 100лв.
И с двете частни жалби се иска присъждане на разноски за настоящото производство. С оглед неоснователността им, разноски не се следват на никоя от страните.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 843 от 10.12.2013г. и Определение № 120 от 20.02.2014г. по ч.т.д.№ 3522/2013г. на ВКС, ТК, 2 състав.
Оставя без уважение искането на [фирма], [населено място] и на Н. Х. и В. Г. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.