Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
София, 08.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2319/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. С. С. от гр. А.,Бургаска област против решение №220/10.12.2007г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №382/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба Т. К. Р. и Ш. К. Р. и двамата от с. К.,Бургаска област,не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си ,въззивният съд е оставил в сила решение №42/14.03.2007г. постановено по гр.д. №172/2006г. по описа на А. районен съд,с което е осъден Н. С. С. да предаде на Т. К. Р. и Ш. К. Р. владението върху недвижими имоти:трайни насаждения/черешова градина/ с площ от 13,341 дка,находящи се в местн.”Б”,съставляващи ПИ №023024 по плана за земеразделяне на с. К., нива с площ 4,318 дка,находяща се в местн”У”,съставляваща ПИ№027026 по плана на същото село , нива с площ от 16,230 дка,находяща се в местн.”Т”,съставляваща ПИ№070028 и нива с площ 3,428дка,находяща се в местн”Л”,съставляваща ПИ №075003 по плана на същото село. Въззивният съд е констатирал,че ищците се легитимират като собственици на процесните земеделски имоти по силата на покупко- продажба,съгласно нотариален акт №39/2005г.,като при закупуването им върху тези земи е имало тежести-вписан договор за аренда от 23.10.2002г.,с който праводателите на ищците са отдали под аренда земите на ответника С,като след тази сделка ищците са уведомили с предизвестие от 21.12.2005г. ответника ,като страна по договора за аренда,че прекратяват същия на основание раздел V,т.3 и т.3.1,като съответно ще го обезщетят за посочения период от време. Съдът е отбелязъл,че с доказателствата по делото,горепосочената фактическа обстановка е била установена и въпреки прекратяването на договора ответникът продължил да владее имота. Наред с това, въззивният съд е изложил допълнителни аргументи,за това ,че ответникът С. продължил да владее имота без правно основание,тъй като към момента на постановяване на въззивното решение арендният договор от 23.10.2002г.,със срок на действие 5 години от датата на сключването му е изтекъл и не е подновен,напротив налице е правен спор и искане за ревандикация на процесните имоти,предмет на договора за аренда.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че изводите на въззивния съд относно обстоятелството дали процесните имоти са владяни от него на правно основание са неправилни и не съответстват на доказателствата по делото. В тази връзка се навеждат аргументи за действието на договора за аренда през посочения период от време и съответно изпълнението на клаузите на същия от страна на арендатора-настоящия касатор. Тези оплаквания са неоснователни. При обосноваване на изводите си,въззивният съд е отчел основанието на което ответникът се намира в процесните имоти,а именно сключения от праводателите на ищците аренден договор,но е достигнал до извода,че същото основание не е налице,след като с доказателствата по делото е установено,че този договор е бил прекратен на основание неизпълнението ,съгласно горепосочените в същия клаузи. От друга страна налице са доводи,изложени от въззивния съд,свързани с прекратяването на същия и с оглед изтичането на предвидения по договора срок,за който последният е бил сключен. Ето защо, крайните изводи на съда,че ответникът се намира в процесните имоти без правно основание,поради което ревандикационната претенция се явява основателна,съответстват на установеното с доказателствата по делото .
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №220/10.12.2007г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №382/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: