Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 08.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 502 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу въззивното Решение № 2251 от 29.11.2016 год. по т.д.№ 2317/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация С. за напояване „Г.“, [населено място] не е представил писмено становище по реда на чл. 287 ал.1 ГПК.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на С. за напояване „Г.“ срещу Решение № 1201 от 29.02.2016 год. по гр.д.№ 269/2014 год. на Благоевградски окръжен съд. С него първоинстанционният съд е прекратил на основание чл. 64 ал.7 от Закона за сдруженията за напояване (З.) вр. чл. 13 ал.1 т.3 б.“б“ ЗЮЛНЦ С. н. „Г.“, ЕИК:[ЕИК] и е открил производство по ликвидация по реда на чл. 13, ал.4 от ЗЮЛНЦ, назначил е за ликвидатор Ц. В. Ц., вписан под № 301 в Списъка на ликвидаторите към Агенцията по вписванията.
Както бе посочено по-горе, като правно основание на иска за прекратяване на регистрираното сдружение с нестопанска цел, Благоевградският окръжен съд е посочил чл. 64 ал.7 от З. в вр. с чл. 13 ал.1 т.3 б.“б“ ЗЮЛНЦ. Съдът е стигнал до извода, че съгласно препращатата норма на чл. 64 ал.7 от З. следва да намери приложение посочената разпоредба на ЗЮЛНЦ за неуредените хипотези, каквато е настоящата. Съдът се е аргументирал с факта, че ищецът Министерство на земеделието и храните е заинтересовано лице и с оглед на възложената на министъра на земеделието и храните функция на изпълнител на този закон, съгласно § 10 от З., същият е и надзорен орган, чиито правомощия са разписани в глава осма от З..
Съдът е изброил подробно редица пропуски, нарушения и дейности, противоречащи на специалния закон, както и на Устава, които са установени от представители на надзорния орган при проверки върху дейността на сдружението, като например: след 2008 год. не е водена протоколна книга за заседанията на управителния и на контролния съвет; не са свиквани заседания на управителния и на контролния съвет; сдружението не е събирало членски внос; сдружението не е извършвало ремонтно- възстановителни дейности и не е изграждало нови хидромелиоративни съоръжения, както и не е воден дневник за извършените технически дейности във връзка с поддържането и експлоатацията на хидромелиоративната инфраструктура; след 2008 год. не са били водени счетоводни документи; след 2008 год. не е бил изготвян годишен доклад за дейността на сдружението; след 2008 год. не е била налична информация за поляти площи.
С оглед на гореописаните нарушения, които Благоевградски окръжен съд е приел за доказани, С. н „Г.“ е било прекратено на посоченото по-горе основание и е бил назначен ликвидатор.
Сезиран с жалбата на С. н „Г.“, съставът на апелативния съд е приел, че решението на Б. е недопустимо и го е обезсилил изцяло.
Софийски апелативен съд е отбелязъл, че Министерство на земеделието и храните е обосновало интереса си от предявяване на настоящия иск с наличието на чл.5 З., който определя министъра на земеделието и храните за надзорен орган. Въззивният съд изрично е посочил, че единственото уредено в специалния закон правомощие на надзорния орган във връзка с прекратяване на сдружение за напояване във връзка с чл.63 ал. 2 предл. 2-ро З. е при бездействие на управителния съвет да свика общо събрание на сдружението или да овласти негови членове за последното, като другите правомощия на надзорния орган в процедурата по прекратяване на сдружение за напояване следват и са във връзка с взето решение от общото събрание на сдружението за прекратяване на същото. Поради това въззивният съд е стигнал до извода, че процесуалната легитимация на Министерство на земеделието и храните не следва от разпоредбите на специалния закон – Закон за сдруженията за напояване. По силата на препращащата норма на чл. 64 ал. 7 З. съдът е счел, че по отношение на прекратяването на сдруженията за напояване приложение намира общата разпоредба на чл.13 ЗЮЛНЦ.
Прилагайки нормата на чл.13 ЗЮЛНЦ, съдът е посочил, че законът поставя наличието на законово обоснован интерес като предпоставка за допустимостта на иска за която той следи служебно. С оглед на горепосоченото, въззивният съд е заключил, че Министерство на земеделието и храните не е обосновало никакъв интерес от предявения иск – не е посочило никакъв законно защитим интерес на юридическото лице, който зависи или би бил повлиян от уважаването на предявения иск по чл.13 ЗЮЛНЦ и от постановено по иска прекратяване на сдружението.
Правомощията на министъра по чл.5 ал. 2 З. са за следене за държавния интерес във връзка с осъществяваната от сдруженията за напояване дейност по същия закон, като правомощията му като надзорен орган по същия закон, са изчерпателно изброени, а съгласно него те не обхващат предявяване на иск в съда за прекратяване на сдружение за напояване.
Въззивният съд се е аргументирал с нормата на чл. 13 ал.2 ЗЮЛНЦ, съгласно която инициативата за предявяване на иск за прекратяване на сдружение с нестопанска цел при накърнен държавен/обществен интерес, каквито са твърденията по настоящата искова молба, е предоставено на друг държавен орган – прокурора, поради което съдът е счел, че за министъра на земеделието и горите не е налице легитимация да сезира съда с искане за прекратяване на ответното сдружение за напояване предвид накърнение на обществения и държавен интерес от дейността на последното сдружение в нарушение на закона.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и формиране решаващата воля на съда: „Приложима ли е разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 б.“б“ ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по Закона за сдружения за напояване, от страна на ищеца- министъра на земеделието и храните, като орган с надзорни функции?“. Визира хипотезата на чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, без да цитира конкретна противоречива съдебна практика, както и алтернативно чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
По така формулирания въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
По въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 б.“б“ ЗЮЛНЦ при иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по Закона за сдружения за напояване е налице задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – Решение № 30 от 01.06.2012 год. по т.д. № 377/2011 год. На І т.о. на ВКС. С това решение ВКС изрично е посочил, че в обхвата на препращащата към ЗЮЛНЦ разпоредба на чл.64 ал.7 З. попада и иск за прекратяване дейността на сдружението. Това решение е посочено в мотивите на въззивния акт, но за да обезсили първоинстанционното решение, съставът на САС е счел, че инцииралият производството министър на земеделието и горите е следвало да обоснове правният си интерес от предявяването на иска.
Поради това и в рамките на правомощията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че въпросът всъщност се свежда до това, дали надзорният орган по чл.5 ал.2 З. може да се счита за трето заинтересовано лице по смисъла на 13 ал.2 ЗЮЛНЦ или правомощието му във връзка с прекратяването на сдружението се изчерпват с посоченото в чл.63 ал.2 предл. 2-ро З..
По отношение на този въпрос е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационен контрол за произнасяне по него ще следва да бъде допуснат. Държавна такса не се дължи на основание чл.84 т.1 ГПК.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2251 от 29.11.2016 год. по т.д.№ 2317/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І то. На ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.