Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. София, 10 март 2020 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Явор Гебов , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 4 по описа за 2020г.
Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена жалба от Д. М. Р. чрез защитника му срещу въззивна присъда № 23/30.10.2019г. по ВНОХД № 282/2019г. по описа на Ловешки окръжен съд.
Оспорена е отмяната на първоинстанционната оправдателна присъда, като се релевира касационното основание, свързано с неправилното приложение на закона. Изводите на съда не кореспондирали с установените по делото фактически положения, извършвали се избирателно повторно отделни процесуално-следствени действия. Отправя се упрек към въззивната инстанция, че нейният анализ не е достатъчен относно противоречията в избраният от нея за повторен разпит свидетел и показанията на останалите свидетели. Според защитата не можело да бъде обяснено как по едно и също време пострадалият е получил увреждането, а е признат за виновен по същото време да е увредил подсъдимия в рамките на друго производство.
Относно получената травма също не можело да бъде обяснено как му е позволила да участва в причиняването на увреждането впоследствие на подсъдимия, в което взел най- активно участие, независимо от становището на съдебномедицинския експерт.
Защитата оспорва тезата на пострадалия, като изтъква неговата процесуална заинтересованост, включително и в рамките на друг процес.
Моли да се отмени въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция поддържа тезата на частния обвинител, като сочи, че въззивната инстанция е извършила по-задълбочена проверка и е изяснил прецизно причината и характера на телесната повреда.
Частният обвинител и граждански ищец А. Ц., редовно призован, се явява лично (в отпуск при изтърпяване на наказание лишаване от свобода), представлява се от повереник, който оспорва касационната жалба. Твърди, че действията, извършени от въззивната инстанция са били необходими поради липсата им при разглеждането пред съда от първата инстанция.
Подс.Д. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 17/15.05.2019г. по НОХД № 462/2017г. на Тетевенския РС подс.Д. М. Р. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.129, ал.1 от НК, с пострадал А. К. Ц..
С новата въззивна присъда № 23/30.10.2019г. по ВНОХД № 282/2019г. по описа на Ловешки окръжен съд, след като е бил подаден съответен протест, първоинстанционната е била отменена, като деецът е осъден по възведеното му обвинение.
Наложено му е наказание от 10 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Подсъдимият Р. е осъден по реда на чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Ц. сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, като в останалата си част до пълния предявен размер от 10 000лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът е присъдил и дължимите разноски, които да бъдат заплатени от подсъдимия.
Касационният състав счита, че фактите по делото са правилно установени и проведеното въззивно производство е протекло при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна
Аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от придадените й от касатора пороци. Разгледани са внимателно показанията на различните групи свидетели, едните, които споделят защитната теза, и втората- потвърждаващи обвинителната такава. Отчетени са и показанията на свидетелите, които не са свързани с първите две групи. Подложени на обсъждане и то съвсем детайлно, отделните свидетелствания и съдът съвсем правилно се е концентрирал върху тези факти, които установяват съставомерните обстоятелства, игнорирайки несъществените за обвинителната и защитната тези противоречия. Развитието на инцидента е установено по един непротиворечив начин, в съответствие на първо място с житейската логика. Нападението, започнато от подс.Д. Р. и неговият брат, е безспорно установено. Въпреки отделните противоречия, се установява по един несъмнен начин действието, извършено от С. Р., така и от подс.Д. Р.. И двамата са нанесли удар на пострадалия, като съставомерен се е оказал този на подсъдимия. При тези действия на двамата – въоръжени с предмети, можещи и причинили тежки увреждания, които могат да се определят единствено и само като нападение, изконно право на постр.Ц. е да се защити активно- така и ППВС № № 12/1973г.,раздел №-ви, т.6.
Възражението на защитата визира последващото поведение на пострадалия, но касационният състав намери,че то не може да бъде поставено на обсъждане, тъй като съставомерните признаци на деянието според обстоятелствената част на обвинението се изчерпват с причиняването на телесното увреждане на постр.Ц.. Дали и в кой момент поведението на пострадалия е прераснало в противоправно- било то превишаване пределите на неизбежната отбрана или при опит за задържане на лицето, или пък самото то се е превърнало в нападение, не може да бъде предмет на касационната проверка, то е намерило и е получило своята надлежна наказателноправна оценка в рамките на посоченото в материалите по делото друго наказателно производство.
Изводите на второинстанционния съд са плод на задълбочена проверка и съпоставяне на получените доказателствени факти от свидетелските показания със заключението по съдебномедицинската експертиза. Не може да има никакво съмнение в характера и механизма на причиняване на увреждането на постр.Ц., поради което аналитичната дейност не може да бъде определена като превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Подсъдимият е имал мотив да извърши деянието (очевидно укорим), имал е средството да причини увреждането и е извършил всички необходими действия от системата телодвижения, за да причини констатираното телесно увреждане. Нападението, започнато от него, подсъдимият не е успял да развие поради активната съпротива на пострадалия, който на свой ред е отнел оръдието на престъплението и е започнал преследване на подсъдимия. Но така или иначе с причиняване на увреждането деянието е завършило и действията на пострадалия след активната му защита, както и по-горе се отбеляза, са извън обхвата на настоящето производство.
Ако претенцията на подсъдимия и защитата му се свежда до необоснованост (каквато касационният състав по начало не намира), каквито съображения прозират зад изтъкнатите доводи, то това не съставлява касационно основание и не следва да бъде поставяно на обсъждане.
Въззивният състав е обсъдил всяко едно възражение на защитата, които по същество се повтарят и в касационната жалба и е дал логичен и последователен отговор- така стр.8-ма от мотивите на контролираната инстанция, втори абзац. Той е напълно споделим и допълнителни съображения в тази насока не са необходими.
Касационният състав намери, че не е допуснато нарушение на материалния закон, от правилно изведените и приети за установени факти следва, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.129, ал.1 от НК. Извън полезрението на разследващите органи е останал въпросът, че подсъдимият е извършил деянието след като е получил предупреждение от органите на МВР да не предприема действия за саморазправа. С поведението си обаче подсъдимият е показал явно неуважение към обществото и конкретно към задължителните разпореждания на полицейските органи, освен че действията му са на обществено място, в района на болнично заведение и грубо са нарушили обществения ред и спокойствие.
Това не е получило съответната наказателноправна оценка нито при квалифицирането на деянието, нито при определяне на наказанието, но като обективно установено обстоятелство води до извода, че няма никакво основание да се обсъжда наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, което е пренебрежимо ниско. Липсата на такава оценка и най-вече на съответна жалба или протест пречи последното обстоятелство да бъде коригирано.
В заключение, касационната инстанция не намери основание за уважаването на предявените касационни претенции, материалният закон е приложен правилно, не са допуснати претендираните процесуални нарушения при анализа на доказателствата и в крайна сметка наложеното наказание се явява правилно и справедливо определено.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда, по тези причини тя в цялост следва да се остави в сила.
С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 23/30.10.2019г. по ВНОХД № 282/2019г. по описа на Ловешки окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.