2
гр. д. № 536/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 35
София, 20.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 536/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Т., О. С. Н., М. С. Н. и Н. А. Николова срещу решение № 2028 от 08.12.2009 г. по гр. д. № 2233/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1059/08 г. на П. районен съд, в частта с която касаторите са осъдени да предадат на А. М. Х. и Л. Фелек Х. построената в източната част на УПИ ІІ-775, в кв. 33, по плана на[населено място], кв. „Дружа”, едноетажна жилищна сграда застроена на площ от 100 кв. м. Касационният довод е за постановяване на решението при нарушаване на процесуална норма поради това, че делото не е било спряно на основание чл. 229, ал.1 т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 2294/09 г. на РС-Пловдив, 17 гр. с-в, което има за предмет разглеждане на установителен иск за собственост на същата сграда по предявен от касаторите срещу ищците по ревандикационния иск А. и Л. Х.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса за преюдициалността на спора по установителния иск за собственост спрямо предявения иск за ревандикация на същия имот от собственика на терена и за това дали той е от значение за правилното решаване на осъдителния иск, поради което и основание за спиране производството по иска за ревандикация, в нарушение на съдопроизводствените правила и съдебната практика. Направено е позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Срещу касаторите е предявен от А. и Л. Х. ревандикационен иск за описаната сграда, построена в източната част на УПИ ІІ-775 в кв. 33, по плана на[населено място]. Ищците основават правото си на собственост върху сграда на института на приращението и на сключен договор за покупко-продажба с [община] на 01.06.2005 г.
От фактическа страна по делото е установено, че в този имот са били построени три жилищни сгради без за това да е отстъпвано право на строеж от страна на собственика на терена – държавата, а след влизане в сила на ЗМСМА – [община]. Ищецът е построил в имота триетажна жилищна сграда и през 1993 г. е започнал процедура по узаконяването й. Липсват преки доказателства за завършване на административната процедура. Втората сграда, също построена без отстъпване право на строеж и издаване на строителни книжа, е тази, предмет на разгледания иск. По делото няма данни кога е построена, повереникът на касаторите е направил изявление в съдебно заседание, че е строена преди четиридесет години и в нея са живели както касаторите, така и родителите им.
Ответниците по ревандикационния иск, сега касатори, са поискали издаване на удостоверение за търпимост, но това е било отказано по съображения, че в кадастралния план, одобрен през 1993 г., не е имало нанесена такава сграда и имотът е заснет като празен. Твърдят, че са обжалвали този отказ по административен ред. През 2009 г. са предявили срещу касаторите установителен иск за собственост на сградата, ревандикация на която се иска, като са се позовали на придобивния способ давностно владение. Правният интерес от иска са обосновали с това, че в срока за отговор по предявения срещу тях ревандикационен иск са пропуснали да заяват възражение, че са собственици на сградата на основание давностно владение.
Съдът е уважил иска след като е приел, че ищците са собственици на построената сграда, която е приращение в продадения им имот. В договора за продажба на терена, от който ищците черпят права, няма изрично записване, че сградата не е предмет на договора, поради което следва да се приеме, че имотът е продаден с построените в него сгради, включващи и тази, в която живеят ответниците. Те не са доказали да са собственици на имота и да го владеят на правно основание, поради което ревандикационния иск е основателен.
Налице е релевираната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос дали разрешаването на спора за собственост на сградата е преюдициален по отношение иска за ревандикация на същия имот, в противоречие на трайната практика на ВКС.
Не е налице предпоставката по т. 2 на същата норма. За да обоснове противоречиво решаване на процесуалния въпрос касаторът се е позовал на решенията на първоинстанционния съд и на въззивния съд, постановени по спора. Противоречивото решаване на поставения процесуален въпрос следва да е дадено в решения, постановени по други дела от друг съд, независимо от степента му в съдебната йерархия, които са влезли в сила. Позоваването на не влезлите в сила решения, постановени по настоящия правения спор, не удовлетворява изискването за редовност на касационната жалба. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 3 от ТР на ОСГКТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. по дело № 1/2009 г.
Не е налице и предпоставката на чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК, тъй като не е мотивирано с какво разрешаването на процесуалния въпроса би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2028 от 08.12.2009 г. по гр. д. № 2233/2009 г. на П. окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за касационното обжалване в размер на 50% от дължимата за първоинстанционното производство, определена върху обжалвания интерес, като представят доказателство за това, както и за данъчната или пазарна оценка на сградата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: