5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 98 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. П. срещу решение № 496 от 02.11.2011г. по в. гр. дело № 893/2011г. на Апелативен съд П., 2 състав, с което е потвърдено решение № 61 от 27.05.2011г. по т. дело № 557/2008г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата общо в размер 124 860,71 лв., от която 78 184,65 лв. – главница, 46 135,06 лв. – лихви за забава, считано от 28.10.2003г. до 24.04.2008г., 500 лв. – присъдени разноски, 41 лв. – разноски по изпълнителното дело, всички суми представляващи вземането по изпълнителен лист, предмет на изп. дело № 20085530402054 на СИС при РС Стара Загора, като получени на отпаднало основание поради изтекла давност, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за първоинстанционното производство в размер 4 000 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ въпросът „относно погасителната давност на вземане, произтичащо от изпълнителен лист, издаден въз основа на извънсъдебно основание – запис на заповед по реда на отменения ГПК”, е решен в противоречие с решение № 1546/14.09.1967г. по гр. д. № 1009/1967г. на ВС, І г. о.;
2/ въпросът „може ли длъжникът да иска връщане на поискани след изтичане на погасителната давност суми, когато същите са събрани принудително, т. е. приложима ли е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, когато дължимите суми не са платени от длъжника доброволно, а са събрани принудително”, е решен в противоречие с решение № 1483/1967г. на ВС, І г. о.;
3/ дали се е прилагала разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на търговски дружества от типа на [фирма];
4/ при изпълнение на парично задължение по реда на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ следва ли оригиналният изпълнителен лист да бъде представен на финансовия орган.
Според касатора последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по първите два формулирани от касатора правни въпроса въззивният съд не се е произнесъл.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е установил, че на 14.11.2003г. по гр. дело № 2569/2003г. на Районен съд Стара Загора е издаден изпълнителен лист въз основа на три записа на заповед от 30.08.2002г., които са издадени като обезпечение на изпълнение на задължението на ищеца за плащане на цената на закупени и доставени лекарствени средства по договор от 20.06.2000г. съгласно чл. 3 от анекс от 30.08.2002г. към споразумителен протокол от 30.08.2002г. Сумите, предмет на иска, са изплатени изцяло и изп. дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводите за недължимост на сумите поради поправка на датата на издаване на записите на заповед /месеца/ и подписването им от лице без представителна власт, са приети за неоснователни, поради съвпадане на поправения месец с месеца, когато са подписани споразумителният протокол и анексът към него, обезпечаване на задълженията по каузалната сделка /всяка от погасителните вноски с различен падеж/ и притежаване на необходимата представителна власт от М. В. Ц. към момента на подписване на записите на заповед, предвид заличаването му като изпълнителен директор на дружеството на 03.10.2002г.
Решаващият съдебен състав е обосновал неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с извършеното частично плащане на 13.09.2002г., 20.12.2002г., 29.08.2003г. и 28.10.2003г., предвид изричното отбелязване от взискателя при образуване на изпълнителното дело.
Възражението, че след получаване на изпълнителен лист кредиторът не бил предявил същия пред съдебния изпълнител и поради изтичането на нова тригодишна давност правата на кредитора се погасяват, е прието за неоснователно. За да направи този извод, съдебният състав на Пловдивски апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ и приложената нотариална покана от 21.11.2003г. чрез нотариус А. К., връчена на 26.11.2003г. с разписка № 316/2003г. с приложение изп. лист от 14.11.2003г.
По отношение на възражението за изтекла тригодишна погасителна давност въззивната инстанция е изложила съображения за неговата неоснователност поради това, че срокът на новата давност след установяване на вземането със съдебен акт съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД винаги е пет години.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите на касатора в касационната жалба и изложението към нея, въззивното решение и данните по делото, материалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, могат да бъдат конкретизирани по следния начин:
1/ с каква давност се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед /тригодишна или петгодишна/, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, и в този случай приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД;
2/ прилагала ли се е разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ при изпълнение на вземания по отношение на търговско дружество – многопрофилна болница за активно лечение; следвало ли е оригиналният изпълнителен лист да бъде представен на финансовия орган.
Първият релевантен материалноправен въпрос /относно давността и чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 94/27.07.2010г. по т. дело № 943/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на тригодишна давност, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отношение на процесуалноправния въпрос не е формирана съдебна практика и поради необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване относно този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът дали е приложима разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, когато претендираните суми са събрани принудително в изпълнително производство, не е релевантен, тъй като не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос евентуално би бил от значение, с оглед отговора на релевантния процесуалноправен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 496 от 02.11.2011г. по в. гр. дело № 893/2011г. на Апелативен съд П., 2 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 2 497,21 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.