Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
София, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1499 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
С определение № 918/23.ХІ.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд /В./ от 18.VІІ.2017г. по гр.д. № 180/2017г. по касационната жалба на „Кнауф България” ЕООД София в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията преди изменението по ДВ бр.86/2017г./. по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевирани от страните доказателства, твърдения и възражения и да направи собствена съвкупна преценка на събраните доказателства, да изложи своите фактически и правни изводи по всеки от обективно съединените искове при наличие на жалба, а не само да извърши препратка към изводите на първоинстанционния съд.
Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Изложени са съображения за липса на мотиви в решението защо е прието, че неимуществените вреди са доказани, защо са дължими за целия претендиран период и в пълния претендиран размер, защо мораторна лихва се дължи от 01.ІV.2012г., защо са кредитирани показанията на лице от семейното обкръжение на ищеца, не били обсъдени възраженията за съпричиняване, като са изложени съображения за наличието на такова, както и за липса на валидно решение на НЕЛК, което да обосновавало правото на ищеца да търси обезщетение за целия претендиран период, решението на НЕЛК от 18.ІІІ.2014г. не било действало през целия този период. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, евентуално постановяване на друго решение при отчитане степента на съпричиняване, на периода, за който е било в сила решението на НЕЛК – от 18.ІІІ.2014г. насетне, на периода, за който може да се претендира лихва, на правилата за обезщетяване при ексцес спрямо вече присъденото. В откритото съдебно заседание процесуалните представители на касатора са заявили становище за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с произнасяне на решение при собствени мотиви. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба П. П. И. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ан.Ц. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение В. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Видинския районен съд от 23.ІІІ.2017г. по гр.д. № 453/2015г., с което „Кнауф България” ЕООД е осъдено да заплати на П. П. И. 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на усложнения – ексцес на уврежданията, получени при претърпяна от него на 11.ІХ.2002г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, и 7563.30лв. мораторна лихва за периода 01.ІV.2012г. – 16.ІІІ.2015г.
Въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че: с ЕР на ТЕЛК от 06.І.2009г. на ищеца е била определена 58% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок до 01.І.2011г., в т.ч. 40% за общо заболяване /ХОББ, Хроничен ринофарингит/ и 42% поради претърпяната от него на 11.ІХ.2002г. трудова злополука /лезия на н.фибуларис и н.тибиалис син. Посттравматичен лимфедем на левия долен крайник. С-ние след конкваксация на левия долен крайник. Ограничена подвижност на ЛГС. Ръбцови тъканни дефекти на лявото ходило/; с решение по гр.д. № 1789/2009г. на РС Видин е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв.; с решение на ТЕЛК от 28.ІІ.2011г. е определена ТНР 38%, решението е отменено от НЕЛК и върнато за ново освидетелстване, последващото решение на НЕЛК е обявено за нищожно с решение на АС София-град от 13.V.2013г. и административната преписка е върната на НЕЛК за ново произнасяне, с ЕР на НЕЛК от 18.ІІІ.2014г. е определена ТНР 58%, в т.ч. 30% поради общо заболяване /ХОББ. ХДН 0-І. Хроничен ринофарингит/ и 52% поради трудовата злополука /ХВБ. Лимфедем на л.долен крайник, посттравматична периферно-нервна увреда на л.н. перонеус тежка ст. И н.тибиалис ср.ст.вт. гонартроза, коксартроза, посттравматично плоскостъпие в ляво/ за срок 3 години до 01.ІV.2015г.; признаването на злополуката за трудова, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка са от изключителна компетентност на ТЕЛК, а при обжалване – на НЕЛК, ЕР на ТЕЛК има двойнствен характер – на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент и на официален удостоверителен документ за установените с него факти и в частност на причинна връзка като положителен юридически факт -елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя; при започване на работа в помощно училище през 2012г. ищецът се придвижвал с една патерица, а в края на 2013г. – с две патерици, сутрин започнал да изпитва болка, скованост, появили се болки в коляното на левия крак, трудно изкачвал стълби, не можел да сгъва левия крак, не можел да клекне, започнали болки в ставите на десния крак поради поемането на цялата тежест; от направените пълни упойки ищецът имал проблеми с паметта, трудно се концентрирал, уврежданията довели до ниско самочувствие и самооценка, чувство за малоценност, имал нужда от помощ да се обуе, облече, не можел да вдига тежко и да играе с децата си; съгласно приетото заключение на СМЕ от първоначалните увреждания – раневи цикатрикси, загуба на тъкани, парези на нерви, увреждане на кръвоносни съдове, са настъпили анатомични и физиологични промени, пречещи на нормалната механика на движение с левия крак, което натоварва и води до увреждане на други органи и системи, като е налице причинна връзка между травмата и вторично появилите се заболявания, през периода 2012 – 2015г. има ново усложнение в хирургичния статус на ищеца – хронична венозна недостатъчност на ляв долен крайник с посттромбофлебитен синдром, нови усложнения в ортопедичния статус – артрозни промени в ставите на левия крак, възможно е двете битови травми – навяхване на ляво коляно с вътреставен кръвоизлив – да имат принос за появата на допълнителни оплаквания, появилите се левостранни коксартроза и гонартроза на левия крак се дължат на нарушена механика на движенията с краката и предизвикват увеличена натовареност на ставите и заболявания на костната, мускулната и съдовата системи, първоначалните увреждания са нарушили нормалната функция на ставите, водещо до повишено износване на ставните повърхности и допълнително натоварване на мускулната система. При тези обстоятелства е направен извод, че са установени усложнения и влошаване на здравословното състояние на ищеца в причинна връзка с трудовата злополука /влошаването не се дължи на други фактори и причини/, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, за което му се дължи ново обезщетение. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид вида и естеството на здравословните увреждания, търпените постоянни силни и интензивни болки и страдания непосредствено след злополуката, по време на операцията, влошаването на левия крак след връщането му на работа, отчел е, че след зпололуката ищецът се придвижвал с бастун, но сега трайно преминал към използването на две патерици, загубата на част от мускулите и тъканите – премазани и атрофирали, неблагоприятната прогноза относно уврежданията, ежедневните житейски неудобства и лишения, активната възраст на ищеца – 48 години, семеен с две непълнолетни деца, настъпили анатомични и физиологични промени, пречещи на нормалната механика на движение с левия крак, водещо до увреждане на други органи и системи, спи по 2-3 часа, трудно изкачва стълби, не може да сгъва левия крак, да клекне, лесна уморяемост при ходене, необходимост от помощни средства при ходене, първоначалните увреждания от трудовата злополука са нарушили нормалната функция на ставите – те се движат в други полета и ъгли, водещо до повишено износване на ставните повърхности и допълнително натоварване на мускулната система, ограничения в ежедневието във всяка дейност – за полагане на лични грижи, на грижи за семейството, на труд, негативно отражение върху психиката – ищецът изпитва страх, неспособност да издържа семейството си, които неимуществени вреди са необратими и нелечими. При тези обстоятелства е заключено, че обезщетение в присъдения размер е съобразено със заложения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Като неоснователно е оценено възражението на ответника за наличие на съпричиняване на злополуката – по делото не е установена груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на работата, изразяваща се в неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил.
По възражението на ответника за недопустимостта да се кредитират показанията на лице от семейното обкръжение на ищеца съдът е взел предвид, че по силата на чл.172 ГПК такива показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, вземайки предвид възможната им заинтересованост.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана например в решения по гр.д. № 6256/2014г. ІІ ГО, пои гр.д. № 964/2012г. ІV ГО, по гр.д. № 141/2012г. ІІІ ГО, по гр.д. № 421/2009г. ІV ГО и др., която настоящият състав споделя напълно, че съдът е длъжен да вземе предвид и да подложи на преценка в мотивите на решението си доказателствата за всички релевантни за спора факти, да посочи кои от тях са установени и кои – не, да обсъди всички искания и доводи на страните от значение за признаване или отричане на претендираното право. По силата на чл.235 ал.2 ГПК при оспорване на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд въззивният съд е длъжен да обсъди съображенията на жалбоподателя за тяхната неправилност, както и да се аргументира, ако ги приема за неотносими към спора.
Касационната жалба е неоснователна.
Действително въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е подложил на преценка доводите на касатора във въззивната му жалба относно началната дата на дължимост на мораторна лихва, относно значението на обявената нищожност на второто решение на НЕЛК и че решението на НЕЛК от 18.ІІІ.2014г. не било действало през целия исков период. По този начин въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Но тъй като нарушението не е съществено и не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото не следва да бъде връщано на въззивния съд, а спорът следва да бъде разгледан по същество от касационния съд.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за основателност на предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от влошаването на здравословното състояние на ищеца в причинна връзка с трудовата злополука, претърпяна от него на 11.ІХ.2002г. Съдът е формирал извода си въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на заключение на съдебно-медицинска експертиза. Взети са предвид в тази връзка влязлото в сила решение на НЕЛК от 18.ІІІ.2014г., определящо 52% трайно намалена работоспособност /ТНР/ в причинна връзка с трудовата злополука за срок от три години до 01.ІV.2015г., следователно от 01.ІV.2012г., както и решението на ТЕЛК от 06.І.2009г., с което ТНР във връзка със злополуката е била определена на 42% за срок до 01.І.2011г., установяващи сами по себе си влошаване на здравословното състояние на И. с оглед констатираните с тях различаващи се факти във връзка с него. Съдът е съобразил и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която от първоначално получените при злополуката увреждания са настъпили анатомични и физиологични промени, пречещи на нормалната механика на движение с левия крак, довели през периода 2012 – 2015г. до тежко увреждане и на други органи и системи /костна, мускулна и съдова/ – разширени вени, хронична венозна недостатъчност на левия крак, тромбофлебит, вторична левостранна коксартроза и гонартроза, респективно до необходимост от ползване на две патерици като помощни средства за движение. Неоснователно е оплакването на касатора за липса на валидно решение на медицинските органи за периода до 18.ІІІ.2014г. – процедурата по издаването на такова е започнала още през 2011г. и обстоятелството, че е завършила едва с решението на НЕЛК от посочената дата поради отменяването и обезсилването по реда на обжалването на предишните решения на ТЕЛК и НЕЛК, не обосновава такъв извод. Следва да се изтъкне, че единствено в компетенциите на ТЕЛК/НЕЛК е установяване наличието на ексцес, на степента на влошаване на здравословното състояние, на причинната му връзка с първоначалното увреждане, както и на периода, следователно и началото му, на обусловената от тях трайна нетрудоспособност, каквото е сторено с решението на НЕЛК и което правилно е съобразено от въззивния съд.
Неоснователни са и оплакванията по възражението на касатора за съпричиняване на увреждането от ищеца, тъй като със собствените си действия /проявена груба небрежност при изпълнение на работата, изразяваща се в самоволно напускане на работното си място и с велосипед, което не било разрешено, тръгнал да издирва из територията на завода мотокар, за да го зареди с гориво, при което ненужно преминал през обсега на извършвани товаро-разтоварни работи/ той допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Несъмнено установено е по делото, че с влязлото в сила решение по иска на И. срещу дружеството за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /по гр.д. № 1789/2009г. на РС Видин/ вследствие на трудовата злополука е присъдено обезщетение, като не е уважено възражението на касатора за съпричиняване на увреждането. Предмет на разглеждане по настоящото дело е претенцията за влошаване на здравословното състояние в причинна връзка със злополуката, поради което по него такова възражение може да се предявява само за допринасяне от ищеца за ексцеса.
Неоснователно е оплакването и по приложението на чл.172 ГПК. Показанията на св.А. И. – съпруга на ищеца – въззивният съд е взел предвид с оглед възможната й заинтересованост от изхода на делото, както посочената разпоредба изисква. Следва да се посочи, че показанията на свидетелката относно здравословното състояние и отражението му във физически и психически аспект на ищеца не се опровергават, а са в съответствие с останалите писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което правилно въззивният съд ги е кредитирал.
Неоснователни са и бланкетните оплаквания по приложението на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и постановките на ППВС № 4/1968г., е взел предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди всички установени по делото конкретни обстоятелства, относими към вида, характера, тежестта и неблагоприятната прогноза на увреждането – необратимо и нелечимо. Съобразени са настъпилите вследствие първоначалните увреждания от трудовата злополука анатомични и физиологични промени, пречещи на нормалната механика на движение с левия крак, което натоварва и е довело до трайно и тежко увреждане и на други органи и системи, търпяните от това постоянни болки, ежедневни житейски неудобства и лишения – спи по два-три часа, трудно изкачва стълби, не може да сгъва левия крак в коляното, да клекне, лесно се уморява при ходене, преминаване към ползване на две патерици за придвижване, повишено износване на ставните повърхности и допълнително натоварване на мускулната система, възрастта на ищеца /роден през 1969г./, при която той би бил напълно трудоспособен, ако не бе влошено здравословното му състояние, това, че е семеен с две непълнолетни деца и намалената възможност да полага труд и да се грижи за семейството си, изпитва страх и се чувства неспособен да издържа семейството си. Съобразявайки и обществено-икономическите условия към момента на увреждането, определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В съответствие с доказателствата по делото и закона е и приетото от въззивния съд, че мораторната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 01.ІV.2012г. Това е датата, към която с решението на НЕЛК от 18.ІІІ.2014г. е констатирано, че е настъпило проявлението на влошаването на здравословното състояние на ищеца, т.е. че е настъпило увреждането /ексцеса/. И тъй като задължението по чл.200 КТ по своя характер е деликтно, по силата на чл.84 ал.3 и чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.212 КТ длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от настъпване на увреждането, и дължи лихва върху вземането за обезщетение за неимуществени вреди от този момент. Несъстоятелно с оглед на това е съображението на касатора, че при такъв извод следвало, че ищецът е претърпял болките и страданията в целия им претендиран размер на първата дата от процесния период и не е страдал или не с такава интензивност, че да обоснове задължение за лихва, през останалия период. Следва да се посочи в тази връзка, че лихва се дължи за неизпълнението на паричното вземане за обезщетението за вреди, а не за болки и страдания.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл.78 ал.1 ГПК и на ответника по касация разноски не се следват, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, № 55/18.VІІ.2017г. по гр.д № 180/2017г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: