Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. София, 26.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2124 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на С. Г. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат М. М., против въззивното решение от 31.01.2018 год. по гр. д. № 865/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което са определени правата на съделителите в допуснатия до делба и подробно описан в решението недвижим имот в [населено място], [община], както следва: за З. Й. З. в размер на 2/3 ид. ч., а за С. Г. Д. – 1/3 ид. ч.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което се определят равни права на съделителите в делбата на описания имот. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът З. З., чрез пълномощника му адв. Х., оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, с искане въззивното решение в обжалваната му част да се остави в сила, като му се присъдят направените разноски. Възразява срещу размера на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като прекомерно.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 585 от 29.11.2018 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос относно допустимостта на произнасянето по иск по чл. 29, ал. 3 СК в рамките на делбеното производство, като е прието от настоящият състав произнасянето по този преюдициален въпрос в делбата да противоречи на приетото в т. 3, б. „а” от ППВС № 7/73 год., както и на противоречие с разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпроса за произнасянето на въззивния съд по претенция, която не е разгледана от първоинстанционния съд.
Като прецени данните по делото, във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
По делото е установено, че спорният имот е придобит на основание договор за покупко-продажба с нот. акт № 100/28.06.2006 год. на името на съпруга З. З. за сумата 8 983.50 лв. Придобиването на имота е по време на брака между страните, прекратен с влязло в сила решение от 4.05.2007 год. по гр. д. № 1767/2006 год. на Пазарджишкия районен съд.
В отговор на предявения от касаторката иск за делба на недвижимия имот в [населено място], ответникът З. З. е оспорил твърдението й за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, обосноваващ претенцията й за равни дялове при делбата му, противопоставяйки възражение за закупуването му изцяло с негови лични средства, получени от преди брака им и по време на брака като доходи от трудови възнаграждения и зеленчукопроизводство, както и спестявания – възражение за пълна трансформация на лични средства.
С писмения отговор е противопоставил и възражение за придобивна давност от датата на прекратяване на брака, позовавайки се на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Същото е прието за неоснователно поради липса на изискуемия се от закона десетгодишен срок на владение към датата на предявяването на настоящия иск за делба.
Първоинстанционният съд, както и въззивният съд са приели, че не е установено наличието на трансформация на лични средства на ответника в придобиването на имота, тъй като доказателства за твърденията му за вложени такива лични средства от преди брака, като спестявания, и такива по време на брака от трудово възнаграждение и зеленчукопроизводство не са представени. Доводът за частична трансформация в придобиването на имота за взетата назаем сума в размер на 4 000 лв. е релевиран извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК, но дори и да се приеме обратното, то същият е неоснователен. Показанията на свидетеля К. не са достатъчни да обосноват извод за наличието на твърдяното обстоятелство за лични средства на ответника, които именно да са вложени в придобиването на имота, тъй като е налице задължение за връщане на заема.
Независимо от тези съображения въззивният съд приел, че е налице основание за определяне на по-голям дял от имуществото, съпружеска имуществена общност, в полза на ответника З. З.. Този извод въззивният съд извел въз основа на установените по делото размери на получените от страните трудови възнаграждения в периода на брака им, съответно 127 408 лв. на съпруга и 72 883 лв. на съпругата, или в процентно съотношение съответно 57 % към 43 %, както и с оглед липсата на данни, а и твърдения за изключителност в съвместния принос на съпрузите, изразяващ се в труд и работа в домакинството, грижи за дете. Единствено разликата в получените от съпрузите доходи в периода на придобиването на имота е обосновала извода на съда за различния им принос при определяне на дяловете на 2/3 ид. ч. за З. и 1/3 ид. ч. за касаторката, ищца.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е относно допустимостта на произнасянето по иск по чл. 29, ал. 3 СК в рамките на делбеното производство, като е прието от настоящият състав произнасянето по този преюдициален въпрос в делбата да противоречи на приетото в т. 3, б. „а” от ППВС № 7/73 год.: С иск за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове. Константна е съдебната практика, че искът по чл. 29, ал. 3 СК /чл. 28, ал. 3 СК от 1985 год., отм./ се предявява за определяне на по-голям дял от цялото имущество, тъй като приносът на съпрузите може да се изразява в различни форми, една от които е влагането на парични средства, наред с останалите такива – полагане на труд, грижи в домакинството, за децата и пр. Поради това и приносът на единия съпруг може да е значителен в придобиването на конкретна вещ, но да е незначителен в придобиването на съпружеската имуществена общност като цяло. Правото да се иска определяне на по-голям дял от съпружеската общност, като преобразуващо субективно право, се упражнява само по исков ред, не и с възражение, по аргумент от чл. 30 СК, което обуславя недопустимостта на предявяването му в делбеното производство, както е прието и в представената от касаторката съдебна практика.
Извън горното съображение за недопустимост на съединяването на иска по чл. 29, ал. 3 СК с иска за делба, в случая липсват релевирани от ответника факти, които да обосноват произнасянето на въззивния съд относно наличие на значително надхвърлящия му принос в придобиването на имота, в сравнение с приноса на другия съпруг, изразяващ се в разликата между получените от тях трудови доходи. Липсата на такъв спор като предмет на делото прави недопустимо произнасянето по него.
Тъй като изводът на въззивния съд при определяне на дяловете на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот, предмет на обжалваното въззивно решение, е формиран на основание събраните доказателства относно трудовите доходи на страните, обосноваващи извода му за определяне на по-голям дял на съпруга поради приноса му в придобиването на имота, значително надхвърлящ приноса на другия съпруг /иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, респ. чл. 28, ал. 3 от отм. СК от 1985 год., какъвто не е предявен, а и е недопустимо предявяването му в делбеното производство/, въззивното решение следва да се отмени като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на релевантните за предмета на спора факти и доказателства относно въведените от ответника възражения срещу претенцията на ищцата за равни права при делбата на недвижимия имот. Изложените в мотивите съображения по тях обуславят друг извод по спора, като при новото разглеждане на делото следва да се съобрази от съда, че установяването дори на значителен превес на приноса на един от съпрузите пред този на другия не изключва съвместността на приноса, тъй като законът – чл. 21, ал. 3 СК, респ. чл. 19, ал. 3 от отменения СК от 1985 год., не съдържа изискване за равенство в него. За оборването на горната презумпция на закона е предвидено предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК. При противопоставеното от ответника по иска за делба възражение за трансформация на лично имущество в придобиването на имота с твърдението, че е вложил свои лични средства от спестявания от преди брака, от доходи, придобити по време на брака от възнаграждения и зеленчукопроизводство, както и заемни средства, а и по второто такова за придобивна давност, не е необходимо да се установява липса на принос на другия съпруг. С оглед същността на въззивното производство произнасянето на въззивния съд касае повторното разрешаване на същия материалноправен спор, по който се е произнесъл първоинстанционният съд, като в случая не е налице хипотеза на приета за погрешна дадената от първинстанционния съд правна квалификация на възражението, за да е допустимо произнасянето на въззивния съд при дадена от него правилна такава /т. 2 от ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС/. Въззивният съд е имал задължението да упражни правомощията си по чл. 269 ГПК, като при решаването на спора по размера на дяловете на съделителите даде отговор на оплакванията на ответника във въззивната му жалба по предмета на спора, разгледан от първоинстанционния съд, а не да се произнася по незаявена, а и недопустима, претенция. Поради това настоящата инстанция не може да осъществи касационен контрол за правилността на изложените в мотивите на въззивното решение съображения, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по спорното право въз основа на тях, а въз основа на съображението за определяне на по-голям дял на ответника с оглед по-големия му принос в придобиването въз основа на по-висок размер получен трудов доход. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав, който да се произнесе при съобразяване и на задължителните указания по т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да направи свои фактически и правни изводи по предмета на спора – определяне на дяловете на страните в допуснатия до делба недвижим имот.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноските, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 33 от 31.01.2018 год. по гр. д. № 865/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част относно дяловете на З. Й. З. и С. Г. Д. в допуснатия до делба недвижим имот в [населено място], [община] и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.