Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
София, 4.03. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 3263 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Г. от гр. С., чрез повереника му адв. Г от АК-София, против въззивно решение № 528 от 17.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1037/2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решението от 31.07.2007 г. по гр.д. № 337/2006 г. на С. районен съд, с което е уважен предявеният от Б. Д. Г. срещу В. И. Ч. и О. З. Ч., и двамата от гр. С., Софийска област, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на ищеца на следния недвижим имот: първи приземен етаж от сграда с идентификатор 65231.908.181.1, с площ от 68 кв.м. по одобрената кадастрална карта на гр. С., ведно с ? ид.ч. от правото на строеж върху мястото с идентификатор 65231.908.181.1, цялото с площ от 305 кв.м. при граници: улица, музей, В. Щ. и Б. Р. , идентичен с УПИ ХІV-1869 в кв. 103 по отменения план на гр. С.. С обжалваното решение ревандикационният иск е отхвърлен.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен иск.
Ответниците по жалбата В. И. Ч. и О. З. Ч., и двамата от гр. С., в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ оспорват жалбата и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Предявен е от Б. Д. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на гореописания недвижим имот. С решение от 31.07.2007 г. по гр.д. № 337/2006 г. Самоковският районен съд е уважил иска, като е приел, че ищецът е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, материализиран с нот. акт № 195/1978 г., ответниците не са доказали претендираното от тях право на собственост на основание придобивна давност. По жалба на ответниците, с решение № 528 от 17.01.2008 г. по гр.д. № 1037/2007 г. Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение за период по-дълъг от 10 години.
Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен и необоснован.
По делото не се спори, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 1* т. І, нот. д. № 451/1978 г. на С. районен съд. Предвид характера на ревандикационния иск, а именно – иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, по делото не се спори, че имотът понастоящем се владее от ответниците. Спорни са обстоятелствата – привидна ли е сделката, легитимираща ищеца като собственик, както и придобили ли са ответниците правото на собственост върху имота по силата на давностно владение. Правилно въззивният съд е приел, че за доказване привидния характер на покупко-продажбената сделка следва да е налице обратен документ, удостоверяващ наличието на прикритата сделка. Такова доказване ответниците не са провели, поради което правилно въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажбата на имота е действителен. Неправилен е обаче изводът на въззивния съд за наличието на давностно владение от страна на ответниците върху процесния имот, по силата на което същите са придобили правото на собственост върху него. За установяването на това обстоятелство, доказването на което с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ е в тежест на ответниците и то при условията на главно и пълно доказване, са разпитани трима свидетели в производството пред първата инстанция. От техните показания се установяват фактите, какъв е приносът на ответниците за построяване на цялата сграда, в която се намира спорния приземен етаж, както и кой живее в нея. Но те не доказват главното обстоятелство, а именно, че ответниците са осъществявали спокойно и безпрепятствено фактическо владение върху процесния етаж и явно са демонстрирали намерението да своят този етаж. По делото няма събрани преки или косвени доказателства за демонстриране на такова намерение. Такива доказателства биха били издаването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, деклариране на имота в данъчните или техническите служби, плащането на съответните данъци и такси и др. Обратното, от приложеното по делото като писмено доказателство удостоверение за данъчна оценка е видно, че процесния имот се води на името на ищеца – касатор. Освен това с нотариална покана, връчена на ответницата О на 14.09.2001 г., ищецът е поискал предаването на имота, а с молба вх. № 1507/14.08.1996 г. същият е сигнализирал С. районна прокуратура за самоуправни действия на ответниците по отношение на процесния имот. Всички тези действия сочат на противопоставяне от страна на ищеца за продължителен период от време на поведението на ответниците по отношение на собствения му имот, които изключват придобиването му по давност от тяхна страна.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че ответниците не са доказали собственически права върху процесния имот по силата оригинерния способ – давностно владение. В обжалваното решение въззивният съд при нарушение на материалния закон е стигнал до друг извод и е отхвърлил предявения ревандикационен иск, поради което настоящата инстанция, при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, следва да отмени въззивното решение като незаконосъобразно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да постанови решение, с което да уважи предявения иск за собственост върху процесния недвижим имот, с правно основание чл. 108 ЗС.
При този изход на спора, на касатора деловодни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 528 от 17.01.2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1037/2007 г.
ОСЪЖДА В. И. Ч. и О. З. Ч., и двамата от гр. С., ул. “. № 59, да отстъпят собствеността на Б. Д. Г., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. “Червена звезда”, бл. 21, вх. “В”, ет. 3, ап. 52, и предадат владението върху собствения му недвижим имот, съставляващ първи приземен етаж от сграда с идентификатор 65231.908.181.1, с площ от 68 кв.м. по одобрената кадастрална карта на гр. С., ведно с ? ид.ч. от правото на строеж върху мястото с идентификатор 65231.908.181.1, цялото с площ от 305 кв.м., при граници и съседи: улица, музей, В. Щ. и Б. Р. , идентичен с УПИ ХІV-1869 в кв. 103 по отменения план на гр. С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :