О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 13.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 896/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ш., град С., чрез пълномощника и адвокат К, срещу въззивно решение №333/18.03.2009г. по гр. дело № 2596/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос относно това, какъв е вещно правният ефект при влязъл в сила ПНИ в хипотезата на чл.28 ПП ЗСПЗЗ и §4з, ал.2 и §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, който въпрос има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставят се въпроси за това дали може да възникне съсобственост по отношение на имот по ПНИ между бившите ползуватели и реституираните собственици, както и за неизпълнена от ищците доказателствена тежест в случая относно правото на собственост на техния праводател.
Ответниците по касационната жалба К. В. И. , А. М. А. и М. М. А. , всички от гр. В., считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 2644/06.08.2007г. по гр.д. №4841/2004г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС от К. К. К., Т. К. В., М. Д. А., Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. срещу Т. П. И. , П. Г. И. и М. Г. И. В тази част производството по делото е прекратено. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от К. К. К., Т. К. В., М. Д. А., Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. срещу М. И. Ш. и С. Т. К. за предаване владението на 253/853 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 515 от КП на местността „Т” от 1987г. с обща площ 853 кв.м., решението е отменено. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ М. И. Ш. и С. Т. К. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на К. К. К., Т. К. В., М. Д. А. и Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. владението на 253/853 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 515 от КП на местността „Т” от 1987г. с площ 853 кв.м. при граници : имоти № №* и път, обозначен на л.31 от делото в жълт цвят.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на К. Т. К. , поч.1969г., който е бил признат за собственик с нот.акт № 168/1941г. на имот с площ 7 дка в м.”М”. С решение № 518/15.06.1998г. на ПК-Варна е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот- нива с площ 8,162 дка, находящ се в землището на В. , м.”М”, представляващ имот №10941 по КП – 1956г., който попада в терен по §4 и обхваща няколко имота, един от които е № 515 по КП на м.”Т” с площ 853 кв.м. Налице е идентичност между принадлежащия на наследодателя на ищците имот по нот.акт № 168/1941г. и имот №515 по КП-1956г. По отношение на ответниците въззивният съд е приел, че на техния наследодател е предоставено право на ползване върху имот – 0.8 дка в м.”М”. Имотът до размер от 600 кв.м. е заплатен от него съгласно оценителен протокол и е съставен констативен нотариален акт №182/1994г. за собственост на 600 кв.м. ид.ч. от имот, целият с площ 800 кв.м. – лозе, находящо се в м.”М”, съставляващо парцел **** 515, кв.13 по проектоплана на вилна зона „Т”. Предоставеното право на ползване върху имот с площ 800 кв.м. впоследствие е трансформирано в право на собственост до размер от 600 кв.м. след изпълнение процедурата по пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ. Права върху останалата част за разликата над 600 кв.м. до реалната площ на имота, който е обозначен по ПНИ като ПИ № 515 с площ 853 кв.м., не са придобити от ответниците по реда на §4а, нито по реда на §4з,ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, респективно не са прехвърлени с разпоредителните сделки през 1999г. Ответниците владеят 600/853 кв.м. идеални части от реална част с площ 853 кв.м. от имот № 515 по КП „Т” и за посочената част от 200/853 ид.ч. от имот № 5* искът по чл.108 ЗС е основателен.
Поставеният от касатора въпрос относно наличието на вещно правен ефект при влязъл в сила ПНИ в хипотезата на чл.28 ПП ЗСПЗЗ и §4з, ал.2 и §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и възможността в тази хипотеза да възникне съсобственост между бившите ползуватели и реституирани собственици на имот, включен в ПНИ обуславя изхода на спора и решението му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Той обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Ето защо касационната жалба на М. И. Ш., град С., трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №333/18.03.2009г. по гр. дело № 2596/2007 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на М. И. Ш., град С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за което то да се докладва на Председателя на ІI г.о. на ВКС за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.