О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
С., 02.05. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3828/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3113/16.08.2018 г. на Е. Туншър Й. /Й./, подадена чрез адв. С. А., против въззивно решение № 83/09.07.2018 по възз.гр.д. 79/2018 г. По описа на Окръжен съд-Търговище, с което е отменено решение № 156/04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 30/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище и е отхвърлена като неоснователна молбата на Туншър Й. Е., гражданка на Република Турция, със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, срещу Община Търговище за поправка на грешка в акта за граждански брак № 0353 от 28.09.2015 г. /сключен на 15.07.1998 г. в Република Турция/, съставен от Община Търговище по реда на чл. 72, ал. 3-5 ЗГР, в частта относно отразеното фамилно име на съпругата Е. Туншър Й., обективираща искане фамилното й име да се отрази в акта за граждански брак като Туншър Й. вместо като Туншър Й. на основание чл. 547 ГПК във вр. чл. 72, ал. 3, т. 2 и ал. 5 вр. чл. 38, ал. 4, предл. посл. от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл 48, ал. 1 във вр чл. 53, ал. 1 КМЧП.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ “Налице ли е противоречие между разпоредбата на чл. 20, ал. 3, изр. последно от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация и разпоредбата на чл. 48, ал. 1 във вр. чл. 53, ал. 1 КМПЧП, както и разпоредбата на чл. 72, ал. 3, т. 2 ЗГР вр. чл. 21 ЗЛД?”; 2/ “Актовете, съставени по реда на чл. 72, ал. 3 ЗГР имат ли конститутивно дейстивие?”. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Община Търговище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.
Окръжен съд – Търговище се е произнесъл като въззивна инстанция по основателността на предявената молба от Е. Туншър Й. /Й./ срешу Община Търговище с искане за отстраняване на допусната грешка /вписване на неверни данни/ в пресъставения от Община Търговище акт за граждански брак № 0353 от 28.09.2015 г. по отношение на вписаното ? фамилно име след сключване на брака – Туншър Й. вместо Туншър Й.. Съдът е приел, че производството е по чл. 547 ГПК във вр. чл. 73 вр. чл. 72, ал. 5 вр. с чл. 38, ал. 4, предл. посл. ЗГР. Окръжен съд – Търговище е посочил, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ЗГР Община Търговище е съставила акт за сключен граждански брак, в който е описано, че фамилното име на жената след брака ще е Туншър Й.. Като безспорно е посочено и обстоятелството, че съпругът на молителката в регистрите на Република България е записан с имената Р. О. Й., като имената Решат Й. и Р. О. Й. са на едно и също лице. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 72, ал. 5 ЗГР и е посочил, че в случай, че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилното име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението, т.е. фамилното име на съпругата след брака следва да бъде такова, каквото е фамилното име на съпруга – Й.. Съдът е взел предвид и че молителката е родена в Република България, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗГР. При тези съображения въззивната инстанция е достигнала до извода, че в акта за граждански брак не е допусната грешка – няма вписани неверни обстиятелства, поради което молбата с правно основание чл. 547 ГПК вр. чл. 73 вр. чл. 72, ал. 5 вр. с чл. 38, ал. 4 предл. посл. ЗГР е неоснователна.
Налице е основание за допсукане на касационно обжалване по повдигнатите от касатора въпроси. Разрешението на въззивния съд за приложението на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация при наличие на различно отразено име в актовете за гражданско състояние по отечественото право на молителя от това, отразено в актовете за гражданско състояние в Република България, както и разрешението по отношение на правното действие на актовете за гражданско състояние са обусловили крайното разрешение на въззивния съд, същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83/09.07.2018 г., постановено от Окръжен съд – Търговище, по възз.гр.д. № 79/2018 г.
УКАЗВА на Е. Туншър Й. /Й. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7, 50 лева /седем лева и петдесет стотинки/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ