О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николаева гр. д. № 3413/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Й. С. Я. молба с вх. № 109908 от 20.08.2018г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 2106 от 03.04.2018г. по в. ч. гр. дело № 7138/2017г. на СГС, ІІ брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение № 106891 от 02.05.2017 г. по гр. дело № 62719/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН на Й. С. Я., подадена от него лично и в качеството на законен представител на малолетната му дъщеря София Й. Я., за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу С. Р. П. /баба по майчина линия на детето/. Молителят излага множество оплаквания за извършени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Моли да бъдат приети като новонастъпили обстоятелства писмени доказателства, за които твърди, че са представени в съдебното заседание пред въззивния съд и са събрани след съдебно удостоверение, издадено от СГС. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради новонастъпилите обстоятелства от съществено значение за решаване на делото.
Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата за отмяна – С. Р. П. е подала писмен отговор, в който поддържа становище за недопустимост на молбата. Моли за присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, приложимо и при действието на ГПК от 2007г., актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно задължителното разрешение в т. 4 ТР № 7/31. 07. 2017г. по т.д. № 7/2014г., ОСГТК, ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо.
В конкретния случай, чрез извънредния способ, молителят Й. С. Я. иска отмяна на решение, постановено по реда на чл.12-чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Съгласно практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК /напр. решение № 53 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 2760/2016 г. на IV г. о., решение № 159 от 15.03.2010 г. по гр. дело № 1654/2009 г. на IV г. о./. и отразеното в мотивите на т. 22 ТР № 6/06. 11. 2013г. по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, ВКС, тези решения представляват проява на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения. Провежда се спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните съгласно чл. 13 от ЗЗДН, както и служебно от съда (чл. 14, ал. 4 ЗЗДН). Съдът се произнася с решение, с което отказва или издава заповед по чл. 16 ЗЗДН за налагане на една или повече мерки за защита. При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице. Наложените от съда мерки не са административни наказания, тяхното предназначение е да охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя. От характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково, а в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки.
Поради това молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като насочена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят Й. С. Я. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата сумата 400 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен за процесуално представителство пред ВКС в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 109908 от 20.08.2018г. на Й. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 2106 от 03.04.2018г. по в. ч. гр. дело № 7138/2017г. на СГС, ІІ брачен въззивен състав.
ОСЪЖДА Й. С. Я., ЕГН: [ЕГН] да заплати на С. Р. П., ЕГН: [ЕГН], сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – съдебно – деловодни разноски в производството по отмяна.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, от молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: