О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
С., 02.05. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3825/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 35172/12.03.2018 г. на Медицински университет /МУ/ – С., подадена чрез юрисконсулт Р. А., против въззивно решение № 734/02.02.2018 г. по възз.гр.д. № 9228/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 97/23.11.2015г. постановено по гр.д. № 60780/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно извършеното със заповед № 232/11.09.2014 г. на Ректора на МУ-С. уволнение на Б. Д. А. на основание чл. 334, ал. 1 КТ от длъжността „доцент, висше училище“ в катедра по „Офталмология“ на Медицински факултет при МУ – С., отменено е извършеното уволнение, Б. Д. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и МУ – С. е осъден да заплати Б. Д. А. сумата от 1015, 53 лв., ведно със законна лихва от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в периода от 03.10.2014 до 16.12.2014 г., а решението на първостепенния съд в частта, с която искът на Б. Д. А. е отхвърлен до пълния предявен размер от 2 352 лв. е отменено и МУ – С. е осъден да заплати на Б. Д. А. сумата от още 1 336, 47 лв., ведно със законна лихва от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното въззивно решение и отхвърляне на предявените искове.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Следва ли при положение, че МУ – С. /работодател/ може да осигури преподавателска дейност на Б. А. по допълнителния трудов договор, но той не може да я изпълнява по обективни причини, независещи от МУ – С., последният да прекрати допълнителния трудов договор на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, въпреки че не е налице тази хипотеза? Това прекратяване на договор за допълнителен труд на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО по-законосъобразно ли ще бъде от прекратяването на основание чл. 334 КТ?“; 2/ „В какъв случай, следва да се прилага нормата на чл. 59 ЗВО, която препраща към КТ при положение, че последният регламентира и то непротиворечиво прекратяването на договор за допълнителен труд сключен, а не ЗВО?“; 3/ „При договор за допълнителен труд по чл. 111 КТ, който по своя характер представлява договор по чл. 110 КТ, по отношение на работното място и мястото на работа, следва ли, че за да съществува договорът за допълнителен труд, трябва да съществува и този по основно трудово правоотношение, тъй като от основния дава достъп до мястото /клиника-катедра/, където служителят ще изпълнява задълженията си по допълнителния договор. В случай, че не е необходимо съществуването на основания договор, за да съществува допълнителния, на какво основание служителят ще започне изпълнение на трудовите си задължения при положение, че допълнителния трудов договор не осигурява място за преподаване /изпълнение/, осигурява го основаният?“; 4/ „При положение, че бъде възстановен на работа, как ще изпълнява трудовите си задължения /преподаване на студенти, докторанти и специализанти/, при положение, че няма достъп до мястото на преподаване, което се намира при друг работодател и служителят е уволнен дисциплинарно от него?‘.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Б. Д. А., в който да изрази становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция, при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК, по предявените от Б. Д. А. против МУ-С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 КТ. Установено е от фактическа страна, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор за допълнителен труд, сключен на основание чл. 111 КТ /външно съвместителство/ и чл. 73 ЗЛЗ, като с допълнително споразумение № 309/22.06.2007 г. към него, сключено на основание чл. 119 КТ и свидетелство за присъдено научно звание на ВАК при МС, ищецът е преназначен от длъжност „гл.асистент“ на длъжност „доцент“ в катедра „Офталмология“ В МУ-С.. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 232/11.09.2014 г. на основание чл. 334, ал. 1 КТ. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с решение 96/14.07.2017 г. по гр.д. № 3150/2016 г., са събрани доказателства, че преди прекратяването на договора ищецът е изпълнявал преподавателска и научно-изследователска дейност.
Спорен по делото е въпросът относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд. СГС е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО. Въззивният съд е установил, че на Б. Д. А. са били зачислени докторанти, поради което той е осъществявал функции, свързани с преподавателска дейност, макар и не в същинския ? вид – лекционен курс. Посочил е, че в решението на ВКС, с което делото е върнато за разглеждане на второстепенния съд, касационната инстанция е посочила, че основанието по чл. 334 КТ е неприложимо в случаите, когато служителят е извършвал научно-преподавателска дейност, поради което е достигнал до крайното си разрешение, че извършеното уволнение е незаконосъобразно.
При съобразяване на решаващите мотиви на въззивния съд и повдигнатите от касатора въпроси, настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. В изпълнение на правомощията си при селектиране на касационните жалби, ВКС може да уточни и конкретизира формулираните от касатора въпроси. При преценка на съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че въпросът, обусловил решаващата воля на съда е „по приложението на чл.59 ЗВО“. Липсва съдебна практика по този въпрос, поради което е налице основание за допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 734/02.02.2018 г., постановено от Софийски градски съд по възз.гр.д. № 9228/2017 г.
УКАЗВА на Медицински университет – С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 93, 59 лева /деветдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: