4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 12.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5903 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Р., против въззивното решение № 86 от 17 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 161 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2014 г., с което е потвърдено решение № 287 от 5 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 361 по описа на районния съд в гр. Търговище за 2014 г. за отхвърляне на предявените от М. против [фирма] Т. искове за признаване на уволнението му за незаконно и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се липсата на извод защо само касаторът е уволнен, при положение, че още четирима лекари не отговарят на новите изисквания за „професионална квалификация”. Твърди се осъществена спрямо касатора дискриминация – той е освободен поради липса на изискващата се по длъжностна характеристика квалификация, а след уволнението му друг лекар, който също не притежавал такава, се праща на курс. Съдът не се е произнесъл по твърдението на касатора, че в Н. 2014 г. не се съдържа изискване за преминати курсове и придобита квалификация. Не е обсъден въпросът дали работата е изисквала въвеждането на новото изискване за курс по лапароскопска хирургия и съгласно кой акт това изискване е задължително, както и не са коментирани правилата на Наредба № 34/29.12.2006 г. Касаторът е доказал твърдението си, че изменението на длъжностната характеристика е направено само с цел повторното му уволнение, но съдът не е посочил защо отхвърля твърдението му за злоупотреба с права. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], представлявано от изпълнителния директор д-р И. С., чрез процесуалния му представител адв. И. И., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и изложените в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно, предвид взетото решение за промяна в длъжностните характеристики на лекарите в болницата в съответствие с изискванията на Н. 2014 г. и медицинските стандарти, както и притежаването от повечето от лекарите в хирургичното отделение на необходимата по новата длъжностна характеристика квалификация „миниинвазивна/лапароскопска хирургия”. По твърдението за въвеждане на съответното изискване само с цел уволнението на ищеца се приема, че ищецът, чиято е тежестта за доказване, не е оборил презумпцията за добросъвестно действие от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като новите характеристики са изготвени във връзка с приемането на новия Н. 2014 г., по стандарт лекарят-хирург извършва хирургично лечение на органите в коремната кухина и той следва да има и квалификация за лапароскопска хирургия, и почти всички лекари в хирургичното отделение притежават съответния сертификат.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по втория от поставените от касатора въпроси – необходимо ли е било за работата въвеждането на новото изискване за квалификация по лапароскопска хирургия за всички лекари хирурзи, обусловил изхода на спора предвид заключението на съда за наличие на нови стандарти за извършване на хирургично лечение на органите в коремната кухина, и въведен в процеса с оглед направеното в исковата молба оплакване срещу уволнението при липса на установени с нормативните актове изисквания за длъжността „лекар-хирург”, оценено от касатора в качеството му на ищец като злоупотреба с право. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на съдебния състав не е известна практика по него.
Останалите правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване. На първо място се поставя въпрос по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при множество възможни хипотези – при изменение на изискванията в длъжностната характеристика относно професионалната квалификация и към този момент четирима работници/служители не отговарят на новите изисквания, длъжен ли е работодателят да приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ спрямо всички или може да приложи разпоредбата избирателно само спрямо един; ако има право да действа избирателно в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, на какво основание и по какви критерии може да избере кого да уволни; ако действа избирателно в горната хипотеза – това действие по целесъобразност ли е или злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ във връзка с чл. 4, ал. 2 З.; ако действа избирателно само спрямо един, това доказателство ли е за целта на направените изменения по отношение на професионалната квалификация. Този въпрос не е обуславящ, тъй като не взема предвид действително въведените в спора съображения на ищеца за осъществена от работодателя злоупотреба с право – изрично е заявено, че новата длъжностна характеристика е изработена с конкретната цел ищецът отново да бъде уволнен, тя не е издадена по съответния ред и при доказана необходимост от извършена промяна в изискванията за квалификация за длъжността. Дискриминационно третиране, изразило се в различно поведение спрямо касатора в сравнение с други хирурзи, не е въведено в процеса.
Не съставлява основание за допускане на касационното обжалване и следващият проблем – въведеното изискване за притежаване на квалификация по лапароскопска хирургия в резултат на курс може ли да бъде прието за изменение в професионалната квалификация, тъй като правният въпрос фактически е насочен към отговор каква е действителната правна квалификация на процесното уволнение, който също не е въведен в спора. Този е изводът и по следващото питане – не е ли злоупотреба с право случая, когато работодателят, след направено изменение в длъжностната характеристика, уволнява ищеца веднага след възстановяването му на работа, защото нямал изискващата се съгласно длъжностната характеристика квалификация, а след уволнението му праща на курс лекар, който също няма такава, без да е дал подобна възможност на ищеца и той да я придобие.
Касаторът не дължи внасяне на държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 86 от 17 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 161 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2014 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: