О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 12. март 2015 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 6828/2014, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 236/01.07.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 277/2014, в частта, в която е отменено решение № 16/07.02.2014 на Каварненския районен съд по гр. д. № 462/2012, като е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволни от решението са касаторите В. Л. Н. и Н. М. Н., представлявани от адвокат С. И. от АК – Д., които го обжалват в срок, считат, че същото е неправилно и необосновано, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответниците на поетото с договора задължение за гледане. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на забавата на кредитора по задължението за полагане на грижи (неоказване на съдействие и създаване на пречки), за правните последици от тази забава и по-специално води ли тя до обективна невъзможност за изпълнение, както и за възможността за освобождаване от отговорност на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД на длъжника по алеаторен договор, ако трето лице създава пречки за изпълнение на задълженията му, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторите са позовават и на противоречива съдебна практика на ВКС, като представят решение № 863/22.12.2010 по гр.д. № 1534/2009, ВКС, IV ГО и решение № 203/30.10.2012 по гр. д № 116/2011, ВКС, II ГО.
Ответникът по касационната жалба К. Н. К. с писмен отговор изразява становище по нея, като я оспорва и счита, че въззивното решение в обжалваната част е правилно и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 25.09.2003 г. ищцата К. Н. К. е прехвърлила на първия ответник В. Л. Н. през време на брака й с втория ответник Н. М. Н. недвижим имот (нива с площ 22,953 дка и нива с площ 71,041 дка) срещу задължение за гледане. Въззивният съд е приел, че задължението е изпълнявано добросъвестно и в пълен обем до 25.10.2012 г., като безспорно установено и не се спори, че след този момент не са оказвани грижи на ищцата, ответниците не са трансформирали задължението си в парично, а липсата на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжниците от изпълнение, поради което и с оглед периода на неизпълнение от две години, предпоставящ значителност на неизпълнението е уважил предявения иск за разваляне на алеаторния договор. При този изход на делото са уважени като основателни и предявените насрещни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на равностойността на предоставените грижи за периода от сключване на договора до 25.10.2012 г., както и по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на ищцата във връзка с извършените от ответниците в собствения й имот подобрения и ремонтни дейности.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси, обуславят решението по делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 86/06.04.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1313/2009.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 236/01.07.2014 г. на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 277/2014 г.
Указва на касаторите В. Л. Н. и Н. М. Н. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 227,71 лева като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.