РЕШЕНИЕ № 353
София, 18. октомври 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3637 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 307 ГПК.
Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на влязлото в сила решение № 1793/28.11.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 806/2012, с което са уважени предявените искове за разваляне на договор за прехвърляне на половината от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който ответникът се е разпоредил и за половината от получената продажна цена.
Молителят К. Т. В. иска отмяната на посоченото решение, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила е бил представляван от особен представител.
Ответницата по молбата Т. Т. А. я оспорва, като счита, че тя е декларирала под страх от наказателна отговорност и в действителност не й е известен адрес на молителя по обичайното му местопребиваване във Великобритания, както и че единственият пълномощник на молителя в България е била адв. К., който е била упълномощена с изрично пълномощно само по друго дело, поради което правилно молителят е представляван в процеса от особен представител.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 28.11.2012 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 15.02.2013 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
При изпращането на препис от исковата молба на регистрирания постоянен адрес молителят не е намерен там, като са събрани данни, че той пребивава във Великобритания. От извършената по нареждане на съда справка е установено, че това е постоянният адрес на молителя и като настоящ адрес е посочена Великобритания, където молителят е заявил че пребивава. Съдът е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление, след като ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност, че не й е известен адрес на молителя по обичайното му местопребиваване във Великобритания. Без правно значение е дали исковата молба е била редовна, дали впоследствие (след връчването по реда на чл. 47 ГПК) са отстранявани нередовности в нея и дали постоянният адрес на молителя е посещаван след залепването на уведомлението. След като по делото е получена официална информация, че молителят е заявил своето обичайно местопребиваване във Великобритания, посещаването на регистрирания постоянен адрес е безпредметно и не се изисква от закона. При наличието на декларация от ищцата, че не й е известен адрес на молителя по обичайното му местопребиваване във Великобритания, съдът правилно е назначил особен представител, комуто е връчена първоначалната искова молба с отстранените в последствие нередовности.
По делото няма доказателства молителят да е упълномощил лице с обща представителна власт, което да е известно на ищцата, а ако подадената от нея декларация е невярна, основание за отмяна на съдебното решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК би била влязлата в сила присъда за извършено престъпление.
Видно от изложеното молителят е представляван от особен представител в съответствие с изискванията на закона, поради което молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На ответницата по молбата Т. Т. А. следва да бъде присъдена сумата 150,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. Т. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 1793/28.11.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 806/2012 на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.
ОСЪЖДА К. Т. В. да заплати на Т. Т. А. сумата 150,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.