РЕШЕНИЕ
№ 353
София,02.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА гр. дело № 477 / 2008 година, образувано по описа на I отд, и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.З от ПЗР на ГПК /ДВ.бр.50/2007г./ във вр. с чл.218а б.“а“ГПК/ отм./.
А. И. А. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Решение No 113 от 26.10.2007 год. по гр.възз.д.№ 97/2007 год. на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставено в сила Решение No 506 от 26. 02.2007 год. по гр.д. No 39/2006 година на Силистренския районен съд по отхвърления иск за признаване правото на собственост на имот в [населено място] на основание по чл.97 ал.1 ГПК / отм./ до размер на ? идеална част. Поддържа се , че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.“в“ ГПК /отм./.
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника по касационни жалби- Т. Ф..
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основание и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощието на въззивна инстанция по жалба на А. И. А. , е оставил в сила решението на районния съд , с което е уважен инцидентния установителен иск на Т. Ф. за прогласяване нищожността на договор от 1991 година , сключен по реда на НДИ, по отношение на придобитите права на собственост от А. И. /А. И. А./, както и в частта , с която е отхвърлен иска му за собственост , приемайки , че не е налице нито деривативно, нито оригинерно основание за това.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо I правилно.Не е допуснато нарушение по приложението по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 120 и чл. 121 НДИ/ отм./ по уважения инцидентен установителен иск/ приет в с.з. от 07.09.2006г./, както и в частта по отхвърления положителен установителен иска за собственост.
Страните по делото са живели на съпружески начала като по силата на Договор от 05.02.1991 година , сключен с Общинския НС [населено място] по реда на НДИ и въз основа на Заповед No 37/15.01.1991 година на Председателя на ИК на ОбНС двамата са закупили апартамент No 23 в [населено място], блок Р. 1 , ул.“Г. 31, ведно с прилежащо избено помещение , идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за сумата 6 897 лв., отпуснат заем от Д..
С договор за покупко-продажба от 05.02.1991 година , обективиран по НА No */1992 година , Т. Ф. и А. И. А. продават на Р. П. собствения си недвижим имот- Апартамент 23 в [населено място].
С влязло в сила Решение No 251/27.05.1994 година на силистренския окръжен съд , потвърдено с Решение No 416 , постановено по гр.д. No 151/1995 година на 2-ро отд. ВС , е прогласен за нищожен договор по НА No */1992 година на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, липса на съгласие между страните по договора.
На 28.07.2005 година , Т. Ф./ Т. А. Л./ се е снабдила с констативен нотариален акт No * / 2005 година ,по силата на който е призната на основание давностно владение за едноличен собственик на процесния апартамент.
За да отхвърли иска на А. И. А. до размер на ? идеална част от процесния апартамент No 23 [населено място], правилно и законосъобразно решаващият въззивен съд е приел, че заявеният от Т. Ф. инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на Договора от 05.02.1991 година , сключен по реда на НДИ , е нищожен , като противоречащ на закона, с частта на договора , сключен между А. И. А. и ОбНС [населено място].
С разпоредбите на чл. 109 и сл. от НДИ / отм./е определен реда и условията за продажба на държавните жилищни имоти, гаражи и ателиета, включително и тези предоставени на различните ведомства.Чл. 120 и чл. 121 НДИ /отм,./ установяват сложен фактически състав на продажбата, който съдържа административно-правен елемент/ заповед на Председателя на ИК на ОбНС/ и гражданско-правен елемент/Договор за продажба между страните/. При данните по делото , че със Заповедта на Председателя на ИК на ОбНС за купувач на процесното жилище се определя само Т. Л. Изводите на съда на базата на този безспорно установен по делото факт, че сключеният договор , с който А. И. А. /А. И. И./ се легитимира като собственик, е недействителен поради незавършен фактически състав за купувача А. И., е правилен. Макар и немотивирана обстойно, тезата на решаващия съд за лисата на настъпил вещно-правен ефект от сделката в патримониума на ищеца, е законосъобразна.При липсата на елемент от фактическия състав е налице висяща недействителност, която може да бъде санирана. При данните , че А. И. към датата на издаване на заповедта не е отговарял на условията на закона , обосновават безусловният извод , че такава заповед не може да бъде издадена и в един по-късен момент / това не е станало и до днес/, поради което и сделката за него остава недействителна и като такава не може да породи вещно-правния си ефект.
Доколкото въззивният съд е приел, че по отношение на Т. Ф. /Т. Л./ вещно-правните последици на Договора от 1991 година са настъпили, то нейни права в обем на ? идеална част са зачетени като в тази част отхвърлителното решение на първата инстанция е обезсилено, а производството прекратено.
Неоснователни са релевираните доводи по касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилно се приложи института на придобивната давност , без по делото да е направено съответното искане.По делото решаващият съд действително си е позволил да коментира , че не е налице евентуалното придобиване на имота от страна на А. И. А. по давност , но само за пълнота на изложението си. Основният мотив поради което не са зачетени претендираните вещни права е липсата на реализирана валидна сделка с вещно-правни последици за ищеца, поради което и не може да се приеме , че е налице релвираното нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Д. как и кой е субекта носител на правото на собственост на останалата ? идеална част от имота и как ще защити правото си, не е предмет на настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./, състав на второ отделение на гражданската колегия
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение No 113 от 26.10.2007 год. по гр.възз.д. № 97/2007 год. на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставено в сила Решение No 506 от 26.02.2007 год. по гр.д. No 39/2006 година на Силистренския районен съд по отхвърления иск за признаване правото на собственост на имот в [населено място] на основание по чл.97 ал.1 ГПК / отм./ до размер на ? идеална част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: