О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 15.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.06. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 355 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от И. Р. И. с вх. № 1* от 19.02.2009 год. на Софийския апелативен съд против решение №275 от 22.12.2008 год. по гр.д. №1698/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която е отменено решение от 26.05.2008 год. по гр.д. №854/2007 год. на Софийския градски съд, І Г. О. и по реда на чл.208, ал.2 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от касатора против ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл.407 ал.1, ТЗ, отм. за сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия баща и наследодател, настъпила в резултата на ПТП, причинено от водача на автомобил, застрахован при ответника по имуществената застраховка “Г”. Софийският градски съд първоначално е уважил предявения иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 60 000 лв., като го е отхвърлил до пълния размер от 80 000 лв. По повод жалби и от двете страни с обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е намалил присъденото обезщетение до сумата 40 000 лв., като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата осъдителна част, с която ЗПАД”А” гр. С. на основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. е осъдено да заплати на И. Р. И. обезщетение в размер до 40 000 лв., както и в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Касаторът И. И. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и е необосновано. Подържа, че присъденото обезщетение е с несъразмерно нисък размер, което противоречи на принципа на справедливото възмездяване на претърпените щети.
Като основание за касационно обжалване подържа разрешаване на съществения материалноправен въпрос към кой момент следва да се определи размерът на обезщетението- към момента на настъпване на вредите или към момента на постановяване на решението. Подържа, че този съществен правен въпрос е разрешен от Софийския апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице допълнителното касационно основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а правилното разрешаване на този въпрос е и от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В подкрепа на доводите си е представил решение №213 от 18.04.2000 год. по гр.д. №1265/99 год. на ВКС V ГО, решение от 08.02.2006 год. по гр.д. №1575/2003 год. на ВКС, ІІІ Г. О., решение №323 от 20.05.1988 год. по н.д. №152/98 год. на ІІ Н. О. и решение №271 от 29.ІХ.1992 год. по н.д. №221/92 год. на ІІІ Н. О.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, само срещу отхвърлителната част на въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. В осъдителна част решението на Софийския апелативен съд като необжалвано е влязло в сила.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол. Въпросът към кой момент следва да се определи размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди представлява съществен материалноправен въпрос. Той се съдържа в предмета на спора, въведен от касатора чрез основанието и петитума на иска с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ и е обусловил правните изводи на съда. Софийският апелативен съд е определил размера на дължимото обезщетение с оглед възмездяването на претърпените от ищеца-касатор неимуществени вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие- 08.12.2005 год., когато е настъпила смъртта на неговия баща, в резултата на виновно причиненото ПТП от водач със застраховка Гражданска отговорност при ответника.
Този съществен материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, застъпена в посочените и представени решения на отделни състави. Така например с решение №213 от 18.04.2000 год. по гр.д. №1265/99 год. на ВКС V ГО е прието, че съдът определя при постановяване на решението паричното обезщетение за причинените вреди в предходен момент,като отчита инфлационните процеси, настъпили през 1996 год., тезата за съобразяване на инфлационните процеси е застъпена и в решение от 08.02.2006 год. по гр.д. №1575/2003 год. на ВКС, ІІІ Г. О., както и посочените по-горе решения, постановени от наказателни състави на ВКС относими към гражданската практика на съда за справедливото обезщетяване на последиците от причиненото непозволено увреждане.
Налице и допълнителният критерии за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване- а именно противоречивото разрешаване на съществения въпрос практиката на съдилищата. Това подържано от касатора основание следва да се квалифицира като такова по чл.288, ал.1, т.2 ГПК, защото сочената като противоречива практика не е задължителната. Под такава практика на ВКС следва да се разбира не дадените с отделни решения разрешения по конкретни спорове, а такива с актове на нормативното тълкуване/арг. от чл.43 ал.2,т.1 във вр. с чл.59 ЗУС, ДВ бр.23/1976 год., отм.,Чл.86, ал.2 във вр. с чл.85, ал.1-4,ЗСВ, ДВ,бр.59 от 22.07.1994 год., отм. и чл.124 ал.1 във вр. с чл.130, ал.2, ЗСВ/ДВ бр.64 от 07.08.2007 год./.
Не е налице вторият подържан допълнителен критерии-този по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- защото в него законодателят е дал превес на втората от двете хипотези на това основание, а именно разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за правото. Такова значение ще е налице, когато чрез разрешаване на съществения правен въпрос съдът ще отстрани непълноти, неясноти и вътрешно противоречие в закона или когато съдилищата изоставят определено негово тълкуване и възприемат друго. Нормата на чл.52 ЗЗД, регламентираща възмездяването на причинените вреди по справедливост не се нуждае от изправително тълкуване и по приложението й е създадена изобилна съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №275 от 22.12.2008 год. по гр.д. №1698/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав в обжалваната част, а именно в частта, с която е отменено решение от 26.05.2008 год. по гр.д. №854/2007 год. на Софийския градски съд, І Г. О. и по реда на чл.208, ал.2 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от И. Р. И. против ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл.407 ал.1, ТЗ, отм. за сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., пресъдено застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му- Р. И. , настъпила в резултат на причинено пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от деня на увреждането-08.12.2005 год., както и в частта, с която е оставено в сила решение от 26.05.2008 год. по гр.д. №854/2007 год. на Софийския градски съд, І Г. О, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Р. И. против ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл.407 ал.1, ТЗ, отм. за сумата над 60 000 лв. до 80 000 лв.
В останалата част решение №275 от 22.12.2008 год. по гр.д. №1698/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, като необжалвано, е влязло в сила.
Делото да се докладва на председателя на Първо Т. О. на ВКС за насрочване, защото касаторът с разпореждане на П. на СГС от 19.03.2007 год. на основание чл.63, ал.1, б.”а” ГПК, отм. е освободен от държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: