О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София,11.06. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 634 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. С. от гр. П., подадена чрез пълномощника му- адв. И, ПАК против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 66 от 08.04.2009 год, постановено по в.гр.д. № 83/2009 год., с което е оставено в сила решение на Габровския окръжен съд № 130 от 10. 12. 2008 год., по гр.д. № 114/ 2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец срещу Й. Х. К. отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК / отм./ – за установяване недължимост на парично задължение по издаден въз основа на запис на заповед изпълнителен лист по ч.гр.д. № 37/2008 год. на РС гр. С. за сумата 250 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.01.2008 год. до окончателното и изплащане, както и направените във въззивното производство деловодни разноски от 27 000 лева и е изменено горепосоченото решение на ГОС, в частта относно присъдените на ответника Й деловодни разноски за производството пред първоинстанционния съд от 1 720 лв. на 11720 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.535,т.1ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила – чл.133, ал.1,б.”в” ГПК/отм./- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с твърдението, че обжалваното въззивно решение съдържа произнасяне по обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, въпроси на процесуалното и материално право – за допустимостта на свидетелските показания при установяване на неформални договори на стойност 250 000 евро и за действителността на записа на заповед, при дописан текст от поемателя, с оглед необходимите задължителни реквизити на същия са решени в противоречие с практиката на ВКС по см. н т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като същевременно се разрешават и противоречиво от съдилищата- т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според касатора основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обусловено от различно, спрямо възприетото в ТР № 1/ 2005 год. на ОСТК, разрешение, съдържащо се в обжалвания съдебен акт по отношение на посочените по- горе материалноправни въпроси, свързани, най- общо, с действителността на записа на заповед.
В подкрепа на въведеното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК относно формулирания в изложението към касационната жалба въпрос на процесуалното право страната се е позовала на съществуващо несъответствие между възприетото от въззивната инстанция разрешение на въпроса за приложението на чл.133, ал.1б.”в” ГПК/ отм./ и изразеното в обратен смисъл становище в решения на различни съдебни състави на ВКС: № 666/ 2007 год., по т.д. № 387/2007 год. на І т.о. на ВКС; № 221/ 2008 год., по т.д. № 893/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС; № 620/ 2008 год., по т.д. № 493/2008 год. на І т.о. на ВКС, № 517/2007 год. по т.д. № 956 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС и № 296/2007 год., по в.гр.д. № 430/2007 год. на Великотърновския апелативен съд.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество въведеното със същата искане за допускане на касационен контрол на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК е основателно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният от касатора, като ищец, отрицателен установителен иск, основан на чл.254 ГПК/ отм./ е приет за неоснователен, въззивният съд, въз основа на показанията на св. Е липсата на доказателства, които ги опровергават е счел за доказано наличието на твърдяното от ответника каузално правоотношение между страните, породено от сключен помежду им договор за заем за сумата 250 000 евро, вземането по който е обезпечено с издадения менителничен ефект. Като лишено от основание в доказателствения материал по делото решаващата инстанция е отрекла основателността на направеното от ищеца възражение за недействителност на издадения запис на заповед, обосновано с отсъствие към релевантния за спора момент на текст “запис на заповед” в съдържанието му на езика, на който същият е бил съставен.
Изложени са съображения, че доколкото законодателят не е въвел изрично изискване текста на издадената ценна книга да е написан единствено от нейния издател, то обстоятелството, че добавката в съдържанието и “ по този запис на заповед” не е на ищеца е ирелевантно за действителността на същата, щом по делото не е категорично установено тя да следва подписването на ефекта и да е изготвена на език, различен от ползвания за съставянето на последния.
Следователно съобразени решаващите мотиви на въззивния съд налагат правен извод, че формулираните от касатора въпроси съответно на процесуалното и материално право са относими към предмета на спора и като обусловили крайния правен резултат по делото попадат в обсега на чл. 280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
От обстоятелството, че позовавайки се на неформалния характер на договора за заем въззивният съд всъщност е счел, че въведената с чл. 133, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ забрана за установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 1000 лв. е преодолима, което становище се явява в противоречие с трайно установената съдебна практика във вр. с приложението на чл.133 ГПК/ отм./, израз на която са цитираните от касатора влезли в сила решения на отделни състави на ВКС и на Великотърновския апелативен съд следва, че по отношение на посочения в изложението на кастора процесуалноправен въпрос е осъществена и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване – критерият за селекция, установен в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно , обаче е поддържаното от касатора основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Изводите на въззивната инстанция относно необходимите за редовността и действителността на записа на заповед реквизити съвпадат изцяло с дадените в т. 1 на ТР на ОСТК № 1/2005 год. задължителни за съдилищата разяснения, според които за да е редовен от външна страна записът на заповед, е необходимо изрично в текста на самия документ да стои изразът “запис на заповед” и то в такава логическа връзка с другите думи, че да стане ясно, че е относим за самия издаден документ.
Отделен в тази вр. е въпросът дали изградените от решаващия съд конкретни фактически и правни изводи, че в случая изискването на чл. 535, т.1 ТЗ е спазено, с изписване на добавката “по този запис на заповед” са съобразени с доказателствения материал по делото и изискванията на процесуалния закон.
Последният касае правилността на обжалваното решение, поради което и с оглед процесуалното правило на чл.281, т.3 ГПК подлежи на обсъждане едва след допускане на касационния контрол, към достъпа до който като ирелевантен не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 66 от 08.04.2009 год, по в.гр.д. № 83/2009 год., по описа на с.с.
УКАЗВА на касотара Л. С. от гр. П. с ЕГН: **********, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 9 779.16 лв./ девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, в едноседмичен срок от съобщението до него и в рамките на същия срок да представи по делото препис от платежния документ.
ДА се уведоми изрично страната, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: