Р Е Ш Е Н И Е
№354
София, 23.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 15 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 64/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 897 от 15.05.2007 год. по гр. д. № 185/2007 год., с което като отменил решение № 321 от 27.12.2006 год. по гр. д. № 459/2006 год. на Мездренския районен съд в частта, с която е бил уважен иска с правно основание чл. 135 ЗЗД по отношение на ответницата М. С. Д. за 1/2 идеална част от дарения недвижим имот, въззивният съд отхвърлилил иска на И. Г. С. за обявяване за недействителен по отношение на него сключения на 18.04.2006 год. договор за дарение с нотариален акт № 124/2006 год. на Мездренския районен съдия, с който М. С. Д. е дарила на дъщеря си А. С. Д. своята 1/2 идеална част от празно дворно място в с. К., съставляващо парцел **** от кв. 27 по плана на селото, а съгласно скица № 93/10.04.2006 год. недвижим имот № ІV, пл. № 224 в кв. 33 по кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед № 22/06.02.1998 год. на Кмета на Община гр. Р. с жилищно предназначение и площ 1720 кв. м и оставил в сила решението в частта, с която е обявен за недействителен по отношение на ищеца И. Г. С. договор за дарение сключен с нотариален акт № 124/2006 год. на Мездренския районен съдия, с който С. А. Д. е дарил на дъщеря си А. С. Д. своята 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна в частта, с която иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен.
Ответниците И. Г. И., М. С. Д. и С. А. Д. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението в частта, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да уважи конститутивния иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищеца е доказал качеството си на кредитор по отношение на първия ответник – негов длъжник по договор за заем, вземането по който е възникнало преди длъжника да дари процесния недвижим имот с оспорената сделка на третата ответница, негова нисходяща. Съдът е посочил, че прехвърлителят е знаел, че като намалява имуществото си уврежда своя кредитор, а презумцията за знание у трето лице приобретател по договора – негова дъщеря не е оборена. По възражението на ответниците, че кредитора би могъл да се удовлетвори от друго имущество, извън оспореното с отменителния иск е прието, че предложените от длъжника вещи към настоящият момент нямат установена пазарна цена и чрез това имущество – земеделски имот съсобствен на втората ответница с други лица и лек автомобил закупен през 1995 год. сега на стойност около 40 деноминирани лева не доказват възможността за удовлетворяване на кредитора без затруднения.
Основно възражение в касационната жалба, което е било поддържано и в процеса на делото е оспореното качество кредитор на ищеца с твърдение, че първият ответник е погасил задължението си по сключен между тях договор и анекс към него, според който ищецът има вземане в размер на 1770 щатски долара с падеж за издължаване 06.01.2002 год. В тази връзка решаващият съд е обсъдил характера на представен разходен касов ордер за погасяване на посочения дълг, приемайки че е опровергана доказателствената му сила на официален документ, поради липсата на необходимите за това реквизити. Изложени са и оплаквания за неправилност на решението, с което не е възприето възражението на ответниците, като основание за отхвърляне на иска, че кредиторът може да се удовлетвори от друго имущество на длъжника.
Възраженията са неоснователни.
Съдът, който е сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД не може в това производство да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор – в случая дали страните продължават да са обвързани от облигационни отношение по договор за заем. Тези отношения могат да бъдат преценявани в друго производство. Това произтича от същността на отменителния иск и правните последиците при уважаването му, свързани с относителната недействителност на оспорения договор. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на „увреждащата” сделка в отношенията между страните, които са я сключили. Страните продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на такъв иск. „Увреждащата” сделка се смята несъществуваща (непротивопоставима) единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. Ако впоследствие това негово качество отпадне или бъде отречено непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор на ищеца. В този смисъл е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се удовлетвори кредитора-ищец (по възражението, че кредитора може да се удовлетвори от друго длъжникова имущество), тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена (преодоляна), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора, или ако иска за връщане на дадения заем бъде отхвърлен.
Изложеното дава основание да се приеме, че решението в частта, с която иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен за 1/2 идеална част от прехвърления имот (за другата 1/2 идеална част искът е отхвърлен, като съдът се е позовал на чл. 26, ал. 3 СК, тъй като имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а отменителния иск касае задължение само на единия съпруг) е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, поради което решението в обжалваната му част следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 897 от 15.05.2007 год. по гр. д. № 185/2007 год. на Врачанския окръжен съд в частта, с която иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ