4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 29.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 511 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ханзе Яхт Клуб“, сдружение с нестопанска цел, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Иванова Ч. срещу решение № 27 от 11.01.2012г. по т. дело № 3051/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е обезсилено решение № 184 от 15.02.2011г. по т. дело № 1151/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав и е прекратено производството по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „За да е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 ГПК за недопустимост на производството, следва ли посочените в същата разпоредба условия да бъдат налице кумулативно – наличие на две висящи дела, които са заведени между едни и същи страни на едно и също правно основание и с еднакъв петитум“ – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ притежава ли всеки член на едно сдружение с нестопанска цел самостоятелно право на иск съгласно чл. 25, алл. 5 и ал. 6 ЗЮЛНЦ и следва ли той да упражнява правото си да оспорва законосъобразността на решение/решения на Общото събрание в самостоятелно съдебно производство, където има възможност самостоятелно да изложи своите доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и да организира самостоятелно своята защита, или когато един член на сдружението е упражнил това свое право и е инициирал съдебно производство, то за останалите членове, които също искат да оспорват законосъобразността на същото решение, остава възможността да встъпят във вече започналото производство и в него да упражняват правата си, като по този начин те стават необходими другари в производството, образувано на основание чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗЮЛНЦ“ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
3/ Необходимо ли е по-късно образуваното съдебно производство по чл. 25 ЗЮЛНЦ от друг член на сдружението да бъде спряно до приключване на производството по вече образуваното дело“ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е обезсилил постановеното от Софийски градски съд решение № 184 от 15.02.2011г. по т. дело № 1151/2010г., с което на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отменено като незаконосъобразно решение на Общо събрание за промени в Устава на сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство”, [населено място], проведено на 20.03.2010г., и вместо това е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството по иска е недопустимо, тъй като преди него Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав с решение № 1765/21.11.2011г. по т. дело № 1728/2011г. се е произнесъл по идентичен спор с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ досежно решението по т. 1 за промени в устава от дневния ред на проведеното на 20.03.2010г. Общо събрание на сдружение с нестопаанска цел „Българска федерация по ветроходство“ по въззивна жалба от Спортен клуб „Черно море – Бриз“ срещу решението по т. дело № 819/2010г. на СГС, ТО, VI-15 състав.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са релевантни за спора и могат да бъдат уточнени по следния начин:
1/ Допустим ли е иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на отхвърлен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението;
2/ Подлежи ли на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело, образувано по иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на висящ процес по иск за отмяна на същото решение на Общото събрание, предявен от друг член на сдружението.
Така уточнените два правни въпроса са обуславящи изхода на конкретното дело и отговарят на въведеното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Осъществена е и допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Независимо, че по приложението на ЗЮЛНЦ и в частност на разпоредбата на чл. 25 съществува константна и непротиворечива практика на съдилищата в Република България, спецификата на конкретния казус позволява да се направи извод, че касационното разглеждане на поставените от касатора правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и изяснен в т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 11.01.2012г. по т. дело № 3051/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40,00 лв. /четиридесет лева/ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.