О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 27.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1534/2005 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б., Д. С. Б. и С. Е. С. са обжалвали въззивното решение на Б. окръжен съд № 190 от 18.06.2009г. по гр.д. № 879/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК поради което е допустима.
Ответницата А. Т. Т. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, тъй като не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решение № 2719/12.06.2008г. по гр.д. № 695/2007г. на Б. районен съд , с което е отхвърлен иска на Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б., Д. С. Б. и С. Е. С. за установяване по отношение на А. Т. Т., че са собственици на 1/3 ид.ч. от 480/857 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 4279.615.186 – паркинг.
Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на имота, защото е основателно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност. Съдът е изложил съображения,че след заснемането на имота с кадастрален № 5* през 1990г. ответницата е установила владение върху сънаследствените части, продължило повече от десет години след снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 196/1990г., с което е обективирала своенето на целия имот, тъй като нотариалните книги са публични и промененото намерение е било възможно да бъде узнато от сънаследниците. Съдът е счел, че наличието на спорове за имота с част от сънаследниците не опорочава владението по отношение на всички, а влязлото в сила решение, с което са отречени правата на А. Т. има действие само спрямо страните, между които е постановено.
От изложеното следва, че основният спорен по делото въпрос е свързан с предпоставките за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, когато основанието за възникване на съсобствеността е наследяване. Последователно в практиката на ВКС се приема, че презумпцията на чл.69 ЗС в този случай не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот следва да извърши действия, отричащи правото на останалите сънаследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание. От значение за решаване на настоящото дело обаче е специфичният въпрос, който се извежда от изложението за допускане на касационното обжалване необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение. В тази насока няма съдебна практика и произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона, с оглед на което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд № 190 от 18.06.2009г. по гр.д. № 879/2008г.
Задължава касаторите да внесат общо 108лв. държавна такса и да представят вносния документ по делото в едноседмичен срок от съобщението в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: