2
определение по гр.д.№ 2767 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 11.06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2767 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от Х. М. Г. касационна жалба и подадена от С. М. Р. насрещна жалба срещу решение № 494 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 4462 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 11496 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 52 състав в обжалваната му част за допускане на делба на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти 1/6 ид.ч. за Х. М. Г. и 5/6 ид.ч. за С. М. Р. и на двуетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м., находяща се в УПИ VIII-337 в кв.39 по плана на [населено място], [община] между Х. М. Г. и С. М. Р. при равни квоти.
Х. М. Г. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на двуетажната вилна сграда в [населено място]. Твърди, че в тази част решението на Софийския градски съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и опитните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че решението в обжалваната част противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 2983 от 07.12.1971 г. по гр.д.№ 1941 от 1971 г. на ВС, Първо г.о., решение № 477 от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 909 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 471 от 23.09.2009 г. по гр.д.№ 6083 от 2007 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр.д.№ 283 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 4755 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 523 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 548 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 127 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 637 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о, решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1519 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Съпружеска имуществена общност ли е вещ, която е закупена с писмен договор и чиято покупна цена е платена от единия съпруг преди брака, ако срокът на придобивната давност е изтекъл по време на брака, 2. Когато срокът на придобивната давност е започнал да тече преди сключването на брака, но е изтекъл по време на брака, следва ли придобиването на правото на собственост да се афишира и от двамата съпрузи или е достатъчно само единият да се позове на нея, 3. Следва ли декларацията по чл.56, ал.2 З. /отм./ да е вписана в нотариалните книги, за да произведе своето действие, или вписването има само оповестително значение, 4. Когато правото на строеж е дадено от собственика и владението е предадено доброволно с фактически и правни действия с намерението на двамата договарящи приемателят да стане собственик на построеното, прилага ли се презумпцията, че владелецът владее за себе си и необходимо ли е той да демонстрира намерението си за своене по друг начин, освен чрез построяване на сградата, 5. Може ли да бъде обект на владение вещното право на строеж, от кога започва да тече придобивната давност за приобретателя на това право на строеж и по какъв начин се обективира намерението за своене на имота от негова страна и 6. След като владението е установено със съгласието на собственика на юридическо основание, макар и негодно да направи приобретателя собственик, чия е доказателствената тежест при оспорване намерението за своене и срока на владение. Освен това счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните два въпроси: 1. Съгласието за строеж по чл.56, ал.2 З. /отм./ представлява ли акт на разпореждане или е действие по управление и декларацията на единия съпруг обвързва ли и другия съпруг и 2. Добросъвестен или недобросъвестен е владелецът, който упражнява фактическа власт въз основа на дадено по чл.56, ал.2 З. /отм./ съгласие от собственика на земята за построяване на сграда, ако липсва съгласие на съпруга на собственика и декларацията за съгласието не е вписана и съответно какъв е необходимия срок за придобиване по давност в този случай- 5 или 10 години.
С. М. Р. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на апатамента в [населено място]. Твърди, че в тази част решението на Софийския градски съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от нея задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр.д.№ 283 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 4755 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. / по следните правни въпроси: 1. Когато имуществената общност е възникнала, освен от наследяване, и от покупко-продажба, приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС или е необходимо провеждане на доказване, че е отблъснато съвладението на сънаследника и 2. С какво поведение и с какви действия се свързва отблъскването на съвладението на сънаследника. Освен това, счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на двуетажната вилна сграда в [населено място] между двамата наследници на М. Г. В. и В. И. Г. /техните деца Х. Г. и С. Р./ при равни квоти, въззивният съд е приел, че сградата е съсобствена между тях по наследство, тъй като е била изградена от съделителя Х. М. Г. в дворно място, представляващи съпружеска имуществена общност на двамата им родители, без да му е учредено право на строеж за тази сграда. Прието е, че представената декларация по чл.56, ал.2 З. /отм./ не е довела до учредяване на правото на строеж, тъй като е подписана само от единия от собствениците на дворното място /бащата М. В., но не и от майката В. Г./ и тъй като не е била вписана. За неоснователно е прието и направеното от съделителя Х. Г. възражение за придобиване на тази сграда по давност, тъй като Х. Г. не бил демонстрирал пред родителите си /формални собственици на сградата/ намерението си да стане неин собственик.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за допускане на делба на апартамента в [населено място], въззивният съд е приел, че този апартамент е съсобствен между съделителите, като Х. Г. е придобил 1/6 ид.ч. от него по наследство от баща си М. Г. В., починал през 1997 г., а С. Р. е придобила 1/6 ид.ч. от апартамента също по наследство от баща си М. В. и 4/6 ид.ч. от майка си В. Г. на основание договор от 1999 г. Приел е за неоснователно направеното от С. Р. възражението за придобиване по давност на притежаваната от Х. Г. 1/6 ид.ч. от апартамента, тъй като по делото не било доказано Р. да е отблъснала владението на брат си върху тази 1/6 ид.ч. от апартамента и да е установила владение върху целия сънаследствен имот.
Така постановеното решение по иска за делба на двуетажната вилна сграда противоречи на посоченото от касатора Х. Г. решение № 523 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 548 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, в което е прието, че ако договорът за учредяване на право на строеж страда от порок и не може да легитимира страните по него като носители на вещното право на строеж, срокът за придобиване на това право по давност започва да тече от онзи момент, от който сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата си, тоест действия по реализиране на правото на строеж, което са считали че са придобили по силата на договора и че именно посредством действията по построяване на сградата се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж. Обратното е прието в обжалваното решение: въпреки, че бащата на касатора Х. Г.- М. Г. В. е подписал декларация по чл.56, ал.2 З. /отм./ за учредяване в полза на сина си на право на строеж върху двуетажната вилна сграда в [населено място] и въпреки, че считайки тази декларация за годна да му прехвърли правото на строеж, Х. Г. е изградил в собственото на баща му дворно място двуетажната сграда, въззивният съд е приел, че Х. Г. не е установил владение и поради това не е придобил по давност тази сграда. Предвид на това касационното обжалване на решението за делба на тази двуетажна сграда следва да бъде допуснато на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по петия поставен от касатора Х. Г. правен въпрос: може ли да бъде обект на владение вещното право на строеж, от кога започва да тече придобивната давност за приобретателя на това право на строеж и по какъв начин се обективира намерението за своене на имота от негова страна.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението в частта му относно делбата на апартамента в [населено място], тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК затова: Обжалваното решение на СГС не противоречи на посоченото от касаторката С. Р. Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В това тълкувателно решение и в константната практика на ВКС се приема, че ползващият сънаследствена вещ наследник е владелец на своята част от наследствения имот и държател на частта от имота, която се притежава от останалите наследници, и че за да установи владение и върху частта на останалите наследници, той следва да преобърне държането във владение с едностранни действия от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да покаже отричане на владението на останалите сънаследници. В обжалваното решение е прието по същество същото: че за да установи владение върху притежаваната от брат й Х. Г. по наследство от баща му М. Г. В. 1/6 ид.ч. от апартамента, касаторката С. Р. е следвало да отблъсне владението на брат си Х. Г.. Действително, в това тълкувателно решение е прието, че презумпцията по чл.69 ЗС се прилага в случаите, в които един от съсобствениците/сънаследниците е прехвърлил на трето лице целия съсобствен/сънаследствен имот, тоест че в тези случаи приобретателят по сделката се счита владелец на цялата вещ и не е нужно да отблъсква владението на останалите съсобственици/сънаследници, които не са били страна по прехвърлителната сделка. По настоящото дело, обаче, не сме изправени пред такава хипотеза. Майката на страните В. Г. е прехвърлила не целия апартамент /а само притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от апартамента/ и не на трето на съсобствеността лице, а на сънаследницата на М. В. и нейна дъщеря С. Р.. Притежаваната от съделителя Х. Г. по наследство от баща му М. В. 1/6 ид.ч. от апартамента не е била предмет на тази прехвърлителна сделка, поради което по силата на тази сделка С. Р. е установила владение само върху прехвърлените от майка й 4/6 ид.ч. /2/3 ид.ч./ от апартамента, но не и върху притежаваната от брат й 1/6 ид.ч.
Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от Светлата Р. решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр.д.№ 283 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. В него се приема, че за да приеме, че едно лице е установило владение върху целия имот, следва поведението му безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите си правомощия в пълен обем единствено за себе си. Същото е прието и в обжалваното решение на СГС: че С. Р. не е била владелец на притежаваната от брат й 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, тъй като не е осъществила действия, които безсъмнено да сочат, че упражнява собственическите си правомощия в пълен обем и единствено за себе си.
В третото посочено от Светлата Р. решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 4755 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо. е прието, че в разглеждания по това дело случай е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, защото владелецът е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота, като го е стопанисвал и отдавал под наем и на неговото намерение собственикът на вещта не се е противопоставил. Това решение, обаче, не касае случай на владение върху сънаследствена вещ, а на владение на чужда вещ /видно от самото решение, владелец на спорния по делото имот е била бабата Г.П. на собственика на имота А.И./. Поради това горепосоченото решение на ВКС е напълно неотносимо към настоящия казус, при който се касае за владение върху сънаследствена вещ /владение върху притежаваната от Х. Г. по наследство от баща му М. В. 1/6 ид.ч. от апартамента/, в който случай презумпцията на чл.69 ЗС е неприложима.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението относно делбата на апартамента в [населено място], по поставените от касаторката С. Р. правни въпроси, тъй като по тези въпроси има съдебна практика /включително и посочените от самата касаторка решения на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 4462 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 11496 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 52 състав В ЧАСТТА за допускане на делба на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти 1/6 ид.ч. за Х. М. Г. и 5/6 ид.ч. за С. М. Р..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 4462 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 11496 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 52 състав В ЧАСТТА за допускане на делба на двуетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м., находяща се в УПИ VIII-337 в кв.39 по плана на [населено място], [община] между Х. М. Г. и С. М. Р. при равни квоти.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Х. М. Г. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представи вносен документ затова в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.