Решение №355 от 12.10.2009 по нак. дело №346/346 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                          
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 355
 
гр.София, 12 октомври  2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември   две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ
                                                ЧЛЕНОВЕ:   ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА
                                                                                                                           
                 със секретар   Аврора Караджова
при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно  дело под № 346/2009 година
 
Подсъдимият А. Й. А. чрез свой защитник-а. е отправил до ВКС касационна жалба по внохд № 194/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
По делото е постановена въззивна (нова) присъда от 14 май 2009 год., с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 5 от 9 март с.г. на Еленския районен съд по нохд № 246/2008 год. и Ат. А. е осъден по обвинението му, че на 21 април 2008 год. е повредил противозаконно чужда недвижима вещ (отсечка повече от километър от третокласен път), причинявайки й значителни имуществени вреди в размер на близо 12 000 лева, резултат от движението по пътя с управлявания от него трактор и прикачената към него дискова брана – престъпление по чл.216, ал.5 НК, във връзка с ал.1. Окръжният съд освен това е наложил на подсъдимия А месеца лишаване от свобода условно за 3 години.
В касационната жалба е застъпено разбирането, че с осъдителната присъда е нарушен законът – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Жалбоподателят квалифицира извършеното деяние не по чл.216 НК, а като престъпление по транспорта – по чл.343, ал.1, б.”а” НК, но смята наказателната отговорност за него само „евентуално” възможна; поначало настоява за отменяне на осъдителната и за „оставяне в сила” на оправдателната присъда на ЕРС.
Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, включително писмено, а прокурорът е за нейното отхвърляне.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда, макар да не споделя всички съображения на окръжния съд в нейна подкрепа, и въпреки че споделя някои от съображенията на жалбоподателя срещу нея.
І. Осъдителната присъда трябва да бъде оставена в сила, защото деянието на подсъдимия е все пак престъпно, макар и с погрешна правна квалификация, която обаче е по-благоприятна (с предвидено в закона по-леко наказание) за подсъдимия от правилната. В такива случаи запазването на погрешната правна квалификация на извършеното позволява понасянето все пак на н я к а к в а вместо н и к а к в а наказателна отговорност, което е не само по-справедливо, но и допустимо от закона (арг. от чл.304 НПК, според който „Съдът признава подсъдимия за невинен, когато… деянието не съставлява престъпление”, а то съставлява такова, когато осъществява някакъв-какъвто и да е-състав на престъпление, независимо от неговата наказуемост; вж. и р.587/06-І, Бюл. 6/06).
ЕРС е дал вярната правна квалификация на инкриминараното деяние – по чл.342, ал.3, б.”а” НК, но неправилно с оглед на горното е сметнал, че тя не позволява осъдителна присъда по грешното обвинение – по чл.216, ал.5 НК, във вр. с ал.1, още повече когато трудно би могло да се отрече, че съставът на това престъпление се включва в(поглъща от) състава на престъплението по чл.342, ал.3, б.”а” НК.
ВтОС на свой ред е отрекъл неправилно вярната правна квалификация на извършеното като престъпление по транспорта, защото посочения от районния съд чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП нямал приложение в случая. ВКС е имал вече възможността да укаже, че задължението на водачите да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението, не е свързано само с изискването за движение със съобразена скорост (вж. р.111/00-І, Сб., с.276, макар и то да е по отменения ЗДП – между двата закона няма съществена разлика в тази насока). Опасността за движението може да има най-различен (всякакъв) произход: както е прието в цит.решение, с по-голямо основание тя възниква от превишената, отколкото от несъобразената скорост, но е възможно също така тя да бъде последица от всичко друго – обективно или субективно, очаквано или неочаквано, от нечие поведение или от състоянието на пътя или на превозното средство и т.н.
Разбира се, и да не беше я отрекъл, ВтОС не би могъл сам да приложи вярната правна квалификация, но не само защото е по-неблагоприятна за подсъдимия. Осъждането за престъпление по транспорта е изисквало да бъде изяснено в по-голяма степен проявлението на създадената опасност на пътя; защото ясно е, че след като асфалтовата покривка няма поначало вида, в който я привел подсъдимият, тя създава рискове за движението, но те би трябвало да бъдат формулирани и по експертен път.
ІІ. Изложеното в предходния раздел очертава различията на ВКС и с жалбоподателя.
Осъждането на подсъдимия за престъпление по транспорта неправилно се свързва с непредпазливост; в жалбата това всъщност следва единствено от претендираната като възможна правна квалификация по чл.343 НК – иначе в нея изобщо не се оспорва приетото от съдилищата, че фактически подсъдимият е дал предимство на целта си да се придвижи до новото си работно място, като се е съгласил с влаченето на браната по пътя, причиняващо увреждането му, т.е. не е оспорен евентуалния умисъл към вредите на асфалтовото покритие. Вече в съдебното заседание пред касационната инстанция е направен опит за оспорване на фактите с отношение към вината, но той трябва да бъде признат както за процесуално недопустим, така и за неуспешен: на практика няма хипотеза, която в случая би могла да сочи на непредпазливост.
За неуспешно трябва да бъде признато и позоваването на чл.127, ал.1, т.2, 139, ал.1, т.1 и на 140, ал.6 ЗДП, като на разпоредбите, които съдържат правилата за движение, нарушени от подсъдимия: първата от тях има предвид превозването на товар, какъвто прикачената към трактора брана не е; втората – технически неизправните пътни превозни средства, а в случая, дори да е съществувала, техническата неизправност само по себе си не е причина за вредите; третата – принципната правомерност на придвижването по пътя, която никой не отрича.
ІІІ. Ръководен от изложеното и още съобразно чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната (нова) присъда на Великотърновския окръжен съд от 14 май 2009 год. по внохд № 194/2009 год.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: