О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№356
София, 01.07.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 832 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК /в ред. на ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на адв. В. Б. и С. Б. като пълномощници на П. П. К. срещу въззивно решение № 2597, постановено на 08.11.2018 г. по в. гр. д. № 2487/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора – ищец срещу О. И. Е. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че придобития по време на брака между страните с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г., недвижим имот: апартамент „Б“, находящ се в [населено място], район „П.“, [улица], на първия етаж в жилищната сграда, с площ от * кв. м., при описани съседи, заедно с 2,99 % от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ *-* в кв.* по плана на населеното място, местност „Суха река – Б. шосе“, е негова изключителна собственост на основание пълна трансформация на лично имущество.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси:
1. придобиването по време на брака на имущество на името на единия съпруг изключва ли възможността за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество по реда на чл.23, ал.1 и ал.2 СК, за другия, неучастващ в сделката съпруг;
2. следва ли установяването на трансформация на лично имущество да се поставя в зависимост от формалното участие на съпрузите в договора за продажба, като възмездно придобивно основание или характерът на собствеността върху придобития имот се определя от вложените в придобиването му средства; дали определящ е приносът в придобиването или това на чие име е придобито имуществото;
3. кой е критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот – изцяло обективен, при който се изследва характера на вложените в придобиването средства или изцяло субективен – при който от значение е титулярът на правото при придобиването;
4. в случаите, в които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., съгласно който паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21 от СК и имат статут на „друго лично имущество“, от значение ли е фактът на чие име е придобито имуществото по време на брака; Сочи се противоречие с ТР № 5/29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 86/14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на ВКС, второ г. о.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК О. И. Е. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Ищецът е предявил срещу ответницата иск за признаване за установено, че е налице пълна трансформация на негови лични средства в придобиването на процесния апартамент, получени по дарение. Посочил е, че имотът е закупен с договор от 19.03.2013 г. по време на брака му с ответницата, прекратен с развод на 01.02.2016 г. Продажната цена в размер на 37 895 евро е била преведена от личната му сметка преди подписването на нотариалния акт по банков път на купувачите. На 01.11.2010 г. е получил по дарение от своя дядо Т. Р. сумата от 82 000 евро, която е била внесена по личната му банкова сметка. От горната сума предоставил в заем на трето лице сума в размер на 40 000 евро, като на 08.03.2013 г. заемателят е превел по банковата му сметка сумата 37 895 евро /за продажната цена по сделката/ и сумата 510 евро /за разноски/. С платежно нареждане от същата дата е превел на купувачите цялата продажна цена.
Ответницата е оспорвала иска с твърдението, че има принос в придобиването на имота, както и че ищецът не разполага с възможност да претендира трансформация на негови лични средства, тъй като тя е посочена като единствен купувач в нотариалния акт.
По делото е установено, че с влязло в сила на 01.02.2016 г. решение по гр. д. № 12303/2015 г. на Софийския районен съд, е прекратен сключения на 14.07.2001 г. брак между страните, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, в което не са уредени имуществените им отношения.
С нотариален акт № *, н. д. № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между К. Л. П. и А. К. П., като продавачи и О. И. К., като купувач, е прехвърлено правото на собственост върху процесния имот. Заплатената продажна цена е 37 895 евро, за която е посочено, че е преведена изцяло на продавачите по банков път преди подписването на акта.
С разписка от 01.11.2010 г., наименована „ордер за дарение“ Т. Р. е предал на П. К. сумата 160 000 лв.
От представените извлечения от банковата сметка на ищеца е видно, че на 03.11.2010 г. по нея е постъпилата сумата 82 000 евро. На 07.11.2012 г. е извършено прехвърляне на средства в размер на 38 900 евро на Т. Д., като на 08.03.2013 г. от нейната сметка по сметката на ищеца са постъпили съответно сумите: 37 895 евро и 510 евро. На същата дата по сметката на продавача К. П. е преведена сумата 37 895 евро.
С обжалваното въззивно решение е прието, че процесният имот е придобит единствено на името на съпругата, в която хипотеза е изключена трансформацията на лично имущество за другия съпруг. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг, но не и за този, който не придобива, както е в конкретната хипотеза. В този случай произходът на средствата за заплащане на цената е без значение, тъй като няма трансформация на лично имущество на неучастващия в сделката съпруг. Този извод е обоснован и след като изрично е посочено, че при действието на СК от 2009 г. паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21 и имат статута на „друго лично имущество“. Изложени са и допълнителни съображения, че не е доказано дарението в полза на ищеца. Направен е извод за придобиване на процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност, при прекратяването на която дяловете на съпрузите са равни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, който е разрешен в съответствие с решение № 88/24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на ВКС, второ г. о. В същото е съобразено, че за заварени от новия Семеен кодекс бракове се прилага законовия режим на СИО щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Съвместният принос в придобиването, който води до възникване на СИО, е изключен при влагането на средства, получени по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, като в тези случаи може да се установява пълна или частична трансформация. В хипотезите, когато придобиването на имот е само на името на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено – произходът на сумите по личната му банкова сметка, изразходвани за плащане цената на имота, е без значение за придобиването му. Това обстоятелство единствено обосновава приноса му в придобиването на имота в режим на СИО, но не и установяване на трансформация на тези средства в същото.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставените втори, трети и четвърти въпрос, които обобщени се свеждат до въпроса от значение ли е фактът на чие име е придобито имуществото по време на брака, когато вложените средства са лични на другия съпруг.
Не съществува противоречие с дадените задължителни указания, обективирани в т.4 от ТР № 5/ 2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл.21, ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. /отм./, респ. чл.23, ал.1 и ал.2 СК. В настоящата хипотеза придобиването е само на името на съпругата – ответница, поради което даденото разрешение е неотносимо и остава извън предметния обхват на разрешението в тълкувателния акт.
В приложеното решение № 86 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 914/2016 г., второ г. о., е прието, че при уредбата на чл.21, ал.1 СК извън обхвата на съпружеската имуществена общност остават следните имущества: изрично посочените – тези, придобити преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време на брака /чл.22, ал.1 СК/, имуществата, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят /ал.2/, имуществото на съпруга – едноличен търговец /ал.3/. Посочено е, че извън този обхват остават и влоговете на съпрузите, които имат статута на „друго лично имущество“ по смисъла на чл.23, ал.1 СК. При аргументиране на изводите си възивният съд също се е позовал на това решение, като е приел, че в хипотезата, когато придобиването е само на името на единия съпруг, каквато е настоящата, произходът на средствата за придобиването е без значение.
Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на горната разпоредба, тъй като не се налага осъвременяване на създадената при точно тълкуване на закона съдебна практика.
Поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност също не е налице. От съдържанието на обжалваното решение не се установява порок, който да сочи на горното основание.
Ответницата по касация не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2597, постановено на 08.11.2018 г. по в. гр. д. № 2487/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: