4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1303/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№81786/01.8.2012 г., подадена от адвокати И. С. К. Г. – процесуални представители на ищеца И. Н. И. от [населено място] против въззивно решение от 13.6.2012 г. по гр.д.№2498/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-65-309/27.12.2011 г. по гр.д.№37676/20118 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 65 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Н. И. от [населено място] против [фирма] – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, във връзка с § 1, т.3 ДР на КТ. Прието е, че е налице договор за управление по смисъла на първата посочена по-горе правна норма. Прието е също така, че съгласно представената по делото длъжностна характеристика на ищеца за преценката характера на работата му са определящи трудовите функции. Спрямо конкретния случай съдът е достигнал до извод, че ръководството касае социалната дейност, в частност, социално-битовото и културното обслужване в предприятието и осигуряването здравословни условия на труд. За неоснователен е приет доводът на въззивника, че трудовите договори на лицата, заети с тази дейност, не могат да бъдат прекратявани на процесното основание , тъй като социално-битовото обслужване не влияе върху производствения процес. Съдът е стигнал и до извод, че определящо за приложното поле на § 1, т.3 ДР на КТ е принадлежността на ръководството на предприятието и възлагането на ръководни функции по отношение на дейност, представляваща част от трудовия процес, тъй като социално-битовото и културното обслужване е част от трудовия процес и условията, при които се реализира той, финансира се основно със средствата на работодателя, зависи от финансовото му състояние и лицата, ръководещи мероприятията по това обслужване, поради което не може да се отдели условно от стопанската дейност. Съобразено е изложеното в трудовата характеристика, че лицето, заемащо процесната длъжност ръководи, организира и контролира дейността по управление на социалното дело.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Ръководни ли са длъжностите, които не са част от основния трудов процес, имащи спомагателни функции – социално, битово и културно обслужване на работници и служители ?;
2. Прилага ли се разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ спрямо дейности и спрямо работници, изпълняващи социални дейности, различни от основната стопанска дейност(в конкретния случай НДК и социалните дейности на ищеца) ?;
3. Може ли чрез незадължителните социални дейности да се влияе на основни сегменти от трудовия процес, без да се изискват от И. И. постигането на конкретни, производствени(стопански) резултати ?;
4. По какъв начин работник/служител би могъл да повлияе на работодателя при оформяне на трудовите документи с прилагането на НКПД/отм./?;
5. Ръководни, аналитични или технически дейности по НКПД подлежат ли на договаряне между страните ?;
6. НКПД има ли значение за определянето коя длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.1 ДРКТ ?;
7. Ако чрез свидетелски показания се детайлизират и други елементи, освен описаните в длъжностната характеристика, длъжен ли е съдът да се съобрази с тях или следва да се позовава само на формалните подписи на длъжностната характеристика ?;
8. След като чл.294, ал.1 КТ предвижда изпълнението на социалните програми да се извършва лично от работодателя или съвместно други органи и организации, това прави ли дейността основна и равнозначна с основния предмет на дейност на НДК по наемане на площи/помещения и организиране на мероприятия/прояви ?.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
Ответникът по касация [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Р. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Относими към решаващите изводи на въззивната инстанция са първите два въпроса. Останалите шест въпроса са неотносими към спора, тъй като въззивната инстанция не се е произнесла по тях, нито касационният жалбоподател е навеждал довод по тях в предходните инстанции.
По първите два въпроса, а именно: 1. Ръководни ли са длъжностите, които не са част от основния трудов процес, имащи спомагателни функции – социално, битово и културно обслужване на работници и служители ? и 2. Прилага ли се разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ спрямо дейности и спрямо работници, изпълняващи социални дейности, различни от основната стопанска дейност ?, е налице решение по чл.290 ГПК – №19.12.2012 г. по гр.д.№83/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Съгласно приетото в него тълкуването на понятието “ръководна длъжност” по смисъла на чл.328, ал.2 КТ се определя от задълженията, включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности, като е без значение обстоятелството дали ръководството се упражнява върху основния трудов процес, или върху процес имащ спомагателна дейност.
Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.6.2012 г. по гр.д.№2498/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: