О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр.София, 19.03.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1266 описа за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.06.2011г. по гр.д.№1068/2010г. на АС Пловдив, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за прекратяване производството по искове с правно основание чл.40 ЗЗД, като делото е върнато в тази му част за произнасяне по съдещството на спора от районния съд.
Жалбоподателят – А. Т. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпроси от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът А. К. А. в писмено становище чрез процесуалния си представитерл поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отменил решение от 02.07.2010 г. по гр.д. № 2873/2008 г.на ОС Пловдив, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от А. К. искове срещу А. Т. и срещу В. К. за обявяване на договорите за наем, сключени между тях на 28.09.2007 г. и вписани съответно под № 27293/28.09.2007 г., № 27297/28.09.2007 г. и № 27299/28.09.2007 г. на СВ -гр. Пловдив, за нищожни на основание чл. 40 от ЗЗД, като сключени във вреда на представлявания и е върнал делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на тези искове. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е отхвърлил предявените искове за обяваване договорите за наем като нищожно поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД и в тази си част същото като необжалвано е влязло в законна сила.
Установено е по делото, че ищецът-ответник по жалба А. К. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр., представляващи магазин с площ от 168 кв.м, ведно с избените помещения под него и магазин с площ от 79 кв.м, ведно с избено помещение под него и с пълномощно рег. № 6061/04.10.2002 г. е упълномощил Т. Г. да го представлява в Република България, като възложил на последния да търси наематели на процесиите магазинни помещения. Поради възникнали в средата на 2007 г. спорове между ищеца-ответник по жалбата и неговия пълномощник първият уведомил пълномощника, че оттегля пълномощията си, поискал да му върне оригинала на пълномощното и да му даде сметка за извършените действия. Установено е по делото, че след това Т. Г. отдал под наем на дъщеря си -жалбоподателката А. Т. недвижими имоти – с договор от 28.09.2007 г., 77/168 ид.ч. от магазин, състоящ се от търговска зала и складови помещения, с обща квадратура от 168 кв.м, от който магазин наемателят ползва реално 77 кв.м, представляващи северната част от търговската зала на магазина срещу сумата 1 000 евро на месец, като според договора наемателят е заплатил 12 000 евро наем за първата година, както и 1 000 евро капаро и договорът е със срок 13.01.2009 г. до 13.01.2019 г. , който договор ве е доведен до знанието на ищеца, нито е установено същият да е получил сумите по него. Прието е по делото, че с договор от 28.09.2007 г. Т. Г. след оттегляне на пълномощното отдал под наем на дъшеря си и 64/168 ид.ч. от същия магазин, с обща площ от 168 кв.м, от които наемателят да ползва реално 64 кв.м, представляващи южната част от търговската зала на магазина, със срок на договора от 16.01.2009 г. до 16.01.2019 г. и срещу наем 800 евро на месец, като според договора наемателят е заплатил 14 400 евро предплата за 18 месеца, както и 800 евро – депозит, като ищецът не е получил и сумите по него.
Установено и също така, че пълномощникът Т. Г. е отдал под наем на съпругата си – ответницата В. К., с договор от 28.09.2007 г., имот с площ от 79 кв.м, ведно с построения в него двуетажен магазин с площ 75 кв.м., ведно с избено помещение под цялата сграда с вход откъм магазина, ведно с таванско помещение с полезна площ 22 кв.м. находящо се в източната част на сградата, със срок на договора от 20.11.2008 г. до 20.11.2018 г. и с наемна цена от 900 евро на месец, като в договора е записано, че наемателят е заплатил 10 800 евро – предплата за 12 месеца, както и 900 евро – депозит, за които суми също не е установено да са получени от ищеца.
При тези данни съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.40 ЗЗД, тъй като ищецът е поддържал, че процесиите три договора са сключени от пълномощника му в негова вреда, тъй като уговорената наемна цена е нереално ниска спрямо пазарните цени, а и посочените в договорите като предплатени суми не били получени, нито наемателите са разполагали с реално с такива средства към момевна на сключване на договорите.
Въззивният съд като е констатирал, че по исковете за прогласяване на договорите за нищожни на основание чл.40 от ЗЗД, като сключени във вреда на представлявания, първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо, е приел, че изводът на съда, за това че атакуването на процесиите сделки на посоченото основание изисква задължителното участие и на пълномощника, който е представлявал една от страните по сделката, е незаконосъобразен. Изложил е съображения, за това, че пълномощникът не е страна по сделката, нейното правно действие настъпва изцяло в правната сфера на страните по сделката, а не и на техните пълномощници. Приел е, че прекратяването на производството по делото по отношение на пълномощника Т. Г., поради оттегляне на иска по отношение на него с молба с вх. № 8041/09.04.2009г., не представлява процесуална пречка да се разгледа спора по чл.40 ЗЗД без участие на пълномощника, тъй като правното положение на пълномощника не е идентично с това на страните по сделката, правните последици от която настъпват само в техния патримониум, но не и в правната сфера на пълномощника. Изложил е съображения, за това че в случая не е налице задължително другарство между пълномощника и представляваното лице, поради което съвместното им участие им като ответни страни в процеса не е задължително и не представлява условие за надлежното упражняване на правото на иск. Изложил е съображения за това, че надлежни страни по исковете за нищожност, включително и иска по чл.40 от ЗЗД са страните на сделката, а не и техните представители по пълномощие и производството неправилно е прекратено в частта, относно предявените искове с правно основание чл. 40 ЗЗД, поради което решението в прекратителната му част по този иск е отменено, а делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по тези искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че в решението е даден отговор на процесуалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно допустимостта на производство по иск с правно основание чл.40 ЗЗД когато като страна по делото не е канституиран пълномощника, а само страните по сделката, с оглед на преценката за това задължителни другари в процеса ли са страните по сделката и пълномощника, представлявал едната от тях при сключването й, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос, по който няма формирана трайна практика на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на основание 280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 20.06.2011г. по гр.д.№1068/2010г. на АС Пловдив, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за прекратяване производството по искове с правно основание чл.40 ЗЗД, и делото е върнато в тази му част за произнасяне по съдещството на спора от районния съд, по жалба на А. Т. Г..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след като А. Т. Г. внесе държавна такса в размер на 1270 лева, за което да й се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: