Р Е Ш Е Н И Е
№ 356
гр. София, 25.09.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора М. Велинова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 292 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. И. Г. за възобновяване на ВНОХД № 321/2007 г. на Русенския окръжен съд и ревизия на постановеното по него въззивно решение № 77/11.03.2008 г.
С последното е била изменена присъда № 79/28.02.2006 г. на Русенския районен съд по НОХД № 2996/2005 г. като деянието на В. Г. е било преквалифицирано по чл. 242 ал. 1, б. ,,д”, вр. чл. 20 ал. 4 от НК, а наложеното му наказание от 2 години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 от НК е било заменено с пробация с конкретни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от сто часа за срок от една година и кумулативно глоба в размер на 10 000 лв.
В искането за възобновяване са релевирани доводи за наличие на основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се претендира отмяна на осъждането и оправдаване на подсъдимия поради наличие на условията по чл. 16 от НК или намаляване на наказанието с прилагане на чл. 55 ал. 3 от НК по отношение на кумулативно наложеното наказание глоба.
В с. з. пред ВКС осъденият, лично и чрез и защитника си, поддържа направените в искането доводи и искания.
Прокурорът от ВКП намира, че релевираните в искането основания не са налице, поради което предлага да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е било депозирано на 14.04.2008 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 11.03.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, предвид следните съображения:
Доводите за неправилно приложение на материалния закон с оглед отказа на въззивната инстанция да приложи чл. 16 от НК и оправдае подсъдимия на това основание са изцяло неоснователни.
Въпросът за субективната страна на извършеното от В. Г. деяние е бил многократно поставян на обсъждане в хода на съдебното производство. Разрешаването му, възпроизведено и в последното въззивно решение, е в съгласие с приетите фактическите положения, които са били установени на основата на обективно и пълно обсъждане на доказателствената съвкупност, съществен дял в която са заемали и неговите обяснения. Действително в тях не се съдържат данни за предварителна уговорка между съучастниците и съгласие на подсъдимия да вземе участие в разтоварването на контрабандната стока, а твърдения, че е сторил това по заповед на капитана, неподлежаща на коментар. Известно е обаче, че за умисъла на дееца, в случая очертаващ фигурата на помагач, се съди не само по неговите изявления, но и предвид конкретното му фактическо поведение. Освен това, съгласието му да вземе участие в престъплението може да бъде постигнато и в хода на самото му извършване, когато всеки един от съучастниците предприема изпълнението на конкретна роля и възприема действията на останалите. Времето, мястото и начина на разтоварване на превозваната стока от 20 тона сухо мляко от Украйна на понтон-шлеп, охраняван от служители на фирмата – работодател, по недвусмислен начин са определяли, че се извършва контрабандното й внасяне в пределите на страната и съответно, че осъденият В. Г. чрез действията си улеснява този процес. В този аспект, след като му е било ясно какъв е характера на извършваната дейност, то същият неоснователно се позовава на чл. 16 от НК, тъй като заповедта на капитана е налагала очевидно за дееца участие в престъпление. Затова, като е отказал приложението на този текст и съответно е признал подсъдимия за виновен в извършването на помагаческо деяние по чл. 242, ал. 1, б. ”д”, вр. чл. 20 ал. 4 от НК окръжният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.
Неоснователно е и възражението на осъдения относно справедливостта на наложеното му кумулативно наказание глоба в размер на 10 000 лв.
След преквалификация на деянието по текста на чл. 242 ал. 1. б. “д” от НК, вр. чл. 20 ал. 4 от НК и при установения комплекс от смекчаващи обстоятелства, установени по делото, а също и самостоятелното наличие на условията по чл. 58 ал. 1. б. “б” от НК с оглед формата като помагач, с основание въззивната инстанция с индивидуализирала наказанията съгласно чл. 55 ал. 1, т. 2, б. “б” и ал. 2 от НК. Преценката относно прилагането на чл. 55 ал. 3 от НК не може да бъде изолирана от общото правило за постижимост на целите на наказанието, разгледани в своята цялостност и включващи както основното, така и кумулативното. В случая отказът това да бъде сторено е законосъобразен, тъй като единствено в своя комплекс наложените наказания са от характер и степен да осигурят нужното съответствие с извършеното, както и да съдействат за успешното реализиране на всички цели по чл. 36 от НК.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Г. за възобновяване на ВНОХД № 321/2007 г. на Русенския окръжен съд и ревизия на постановеното по него въззивно решение № 77/11.03.2008 г., с което е била изменена присъда № 79/28.02.2006 г. по НОХД № 2996/2005 г. на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.