О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 26.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 261 /2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 22858 / 09.08.2017 год. на Р. В. Г., гражданин на Р. заявена през процесуалния му представител адв. Д. К. АК В. срещу въззивно Решение Nо 1137 от 04.07.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2204/2016 година на ОС-Варна.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 2684/16.06.2015 год., постановено по гр.д. № 2798/2014 г. по описа на РС- Варна, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. В. Г. и М. Ю. Р. на следните недвижими имоти: 1./ апартамент № В-5, с идентификатор № 10135.2554.497.1.29, находящ се в [населено място], [улица], бл. В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, спалня, баня – тоалет, коридор и тераса, с площ от 40.36 кв.м., при граници: ап. № В-6, ап. № А-19 и коридор, ведно с принадлежащото му избено помещение № 21, с площ от 2.07 кв.м., при граници: магазин № 5, изба № 22 и избен коридор, както и 6.21 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № ІІ-3129, в кв. 36, по плана на 24 п.р. на В.; 2./ апартамент № В-6, с идентификатор 10135.2554.497.1.30, находящ се в [населено място], [улица], бл. В, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, две спални, баня-тоалет, коридор и три тераси, с площ от 98.71 кв.м., при граници: Ап. № В-5, коридор, стълбище, ведно с избено помещение № 22, с площ от 2.07 кв.м., при граници: изба № 21, изба № 23 и избен коридор, както и 14.75 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на В.; 3./ паркомясто № 5, с идентификатор № 10135.2554.497.1.128, находящо се в жилищната сграда в [населено място], [улица], на ниво – 2.60 м, с площ от 14.74 кв.м., при граници: паркоместа № 6, 4 и маневрена площ, както и 5.00 кв.м. ид.част от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на В.; 4./ паркомясто № 6, с идентификатор № 10135.2554.497.1.129, находящо се в жилищната сграда в [населено място], [улица], на ниво – 2.60 м, с площ от 17.75 кв.м., при граници: паркоместа № 7, 5 и маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ №11-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на В.; 5./ паркомясто № 7, с идентификатор № 10135.2554.497.1.130, находящо се в жилищната сграда в [населено място], [улица], на ниво – 2.60 м, с площ от 14.77 кв.м., при граници: паркомясто № 6, маневрена площ и изба № 6, както и 5.01 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С, със ЗП от 1095.66 кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ № II-3129, в кв. 36 по плана на 24 п.р. на В., при квоти по 1/2 идеална част за всеки един от съделителите, на основание чл. 34 от ЗС и е постановил ново решение , с което искът за съдебна делба е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати нарушение на материалния закон- Закон за чужденците в Република България , основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год. / се поддържа с довод, че по въпросите /обобщени/: относно точното тълкуване и приложението на законовия термин „постоянно местопребиваване“ и „обичайно местопребиваване“ , според Закона за чужденците в България респ. според КМЧП , кой от законите следва да се приложи по делото от гл.т. на въпроса породил ли е действие сключения между страните брачен договор според правилата на българското семейно право и за съотношението на двата термина , за значението на различните типове визи, предоставяне на чужденците в Република България в контекста на тълкуване термина „постоянно местопребиваване“ както и по обусловените от тези отговори въпроси: за действителността и проявеното след прекратяване на брака действие на сключения между страните брачен договор на база на съпоставка с уредбата на института в други държави , е необходима да има произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.
С допълнително постъпило изложение/ в срока за обжалване/ от страна на защитата на касатора се релевира и довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година / по поставените вече въпроси, обоснован с приложение на Определение от 12.08.2014 год. по ч.гр.д.No 1777/2014 год. на ОС-Варна , Решение No 74 от 20.11.2013 година на по адм.д.No 121/2013 год. на АС-Габрово , Определение от 27.11.2009 год. по в.гр.д. No 987/2009 год. на ОС-Благоевград.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- М. Ю. Р. чрез адв. Н. Т. – АК В. , с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК , нито по допълнително поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/ в редакцията до изм. с ДВ. бр.86/2017 год./. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като съдът е тълкувал спорните термини в съответствие със закона и събраните по делото доказателства.Претендират се разноски в размер на 4 350 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , в редакцията на закона до изм. с ДВ. бр.86/2017 година, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск за съдебна делба , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли иска за съдебна делба , решаващият съд е приел, че между страните- бивши съпрузи – руски граждани с постоянно местопребиваване в Република България има валидно сключен , съобразно правилата на българското семейно и облигационно право брачен договор, с който страните са уредили своите имуществени отношение по повод на придобитите по време на брака им имущества на територията на България. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Договора страните са се съгласили клаузите на брачния договор да действат и след прекратяване на брака им, то по отношение на описаните по горе недвижими имоти не е приложим законовия режим на общност (чл. 21, ал. 1 от СК на РБ), тъй като това имуществото е лично притежание на всеки един от съпрузите, лична негова собственост, съобразно начина по който е посочено в брачния договор. Прието е , че по отношение на тези имоти е налице индивидуална собственост, а не са в режим на съсобственост, поради което предявеният иск за делба по отношение на тези имоти е неоснователен.
С отменителното Решение No 117 от 16.11.2016 година по гр.д.No 658/ 2016 год. на ВКС – II г.о. , допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за приложимостта при уреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, чийто брак е сключен и прекратен в Русия, брачен договор, сключен в Република България по правилата на българското право , ВКС е приел, че в хипотезата на придобити недвижими имоти на възмездно основание по време брака на лица , който са граждани на Р. и намиращи се на територията на Република България , спорът за действието на сключения на 14.11.2012 г. по правилата на българското право брачен договор следва да бъде разрешен съобразно правилата , установени от двустранна международна конвенция, тъй като норми на КМЧП се прилагат само доколкото липсва уредба на частно правните отношения с международен елемент, установена в международен договор.
Изводите на въззивния съд при повторното разглеждане на делото се базират на констатацията , че след като между Република България и Руската Федерация действа Договор между Народна Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ бр. 33/1975 г., обн. бр. 12/1976 г., в сила от 18.01.1976 г., попр. бр. 17/2014 г. и според който международен договор – чл. 23, ал. 1 от Договора личните и имуществени правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но имат постоянно местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат постоянно местожителство.
Дадените указания с отменителното решение на ВКС по приложение на закона са в насока , че в случаите когато, съпрузите са имали постоянно местопребиваване /местожителство/ на територията на Република България имуществените им отношения по повод прекратения брак се уреждат по българското право. Тези изводи се базират и на тезата , че Договора за личните и имуществени правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, е приложим закон ,чието приложение е подчинено на корективно тълкуване в контекста на КМЧП. Щом страните са сключили брачен договор за статута на имоти придобити по време на брака си , но намиращи се на територията на Република България , те имплицитно са направили избора на приложимия закон.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните основания , по причина , че поставените от правна гл.т. въпроси са били предмет и имат отговор с общите мотиви на касационния съд още при първото разглеждане на делото пред ВКС. Единственият спорен въпрос за това дали страните-бивши съпрузи са били с постоянно местопребиваване в България е отчасти фактически въпрос и отчасти правен. При установените факти , в хипотезата на необходим избор за приложимото право от гл.т. на национално правната уредба на института , приоритет на приложимост на конкретна правна норма има тази, която е установена от законодателен акт от по-висока степен т.е. в случая от КМЧП и доколкото този принцип, установен от ЗНА не е нарушен , то поставеният въпрос се явява некоректен и неотносим.
Въпросите за действителността на брачния договор също имат своя отговор по принцип с отменителното решение на ВКС поради което не могат отново да бъдат поставени като такива по чл. 280, ал.1 ГПК в контекста на посоченото основание- чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Дори да се приеме , че са обуславящи изхода на спора , исканото касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / не може да бъде допуснато, тъй като посочените съдебни актове не са постановени в аналогични на настоящата хипотеза и дадените тълкувания по приложимия закон касаят коренно различни хипотези.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, в посочената редакция ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 22858/09.08.2017 год. на Р. В. Г., гражданин на Р. заявена през процесуалния му представител адв. Д. К. АК В. срещу въззивно Решение Nо 1137 от 04.07.2017 година, по гр. възз.д. Nо 2204/2016 година на ОС-Варна по отхвърления иск за съдебна делба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: