О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
Гр.София, 04.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4411 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 562/ 25.03.2013 г. по гр.д.№ 3644/12 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 5691/08 г. на СГС, І г.о., 8 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против К. А. Н., С. П. К., С. Ц. В., К. Й. П. /В./ и [фирма] субективно съединени положителни установителни искове за собственост- за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот с площ от 2 980 кв.м. /по нотариален акт/, респ. с площ от 3 004 кв.м. /по кадастрална скица/, находящ се в [населено място], район „В.”, планоснимачен район „Л. ш.” /ІІ-72/, представляващ ПИ с пл.№ 182 от кад.лист № 82 по плана на [населено място], м.”Л. ш.”, заедно с построените в имота масивна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. и навес със застроена площ от 106 кв.м., както и заедно с всички подобрения в поземления имот. В касационната жалба са изложени съображения за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да се произнесе по своевременно заявено от ищеца пред първата инстанция по реда на изменението на иска евентуално основание на собственическата му претенция, а именно придобивна давност. Заедно с това се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и предвид наличието на останалите предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания, а именно необоснованост и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което бъдат уважени предявените от касатора субективно съединени установителни искове за собственост, ведно със законните последици.
В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на въззивното решение на Софийския апелативен съд са следните процесуалноправни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът при алтернативно-обективно съединяване на искове да се произнесе по всеки от тях?
2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по разделяне на исковете и да образува отделни дела, ако приеме, че изменението на иска при евентуално заявено ново основание е недопустимо?
3. Допустимо ли е прибавянето на нови правопораждащи юридически факти в евентуалност с тези по исковата молба и съставлява ли това допустимо изменение на иска?
Ответниците по касационната жалба- К. А. Н., С. П. К., С. Ц. В. и [фирма] са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че начинът, по който въззивният съд е формирал правораздавателната си воля по заявеното от ищеца при условията на евентуалност ново придобивно основание- давност, обуславя допускане на касационното обжалване предвид вероятността въззивното решение в тази му част да е недопустимо. Според задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, при което служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по допускането на касационното обжалване. В конкретния случай исковата претенция за собственост, въз основа на която е образувано проидзводството пред първоинстанционния съд, е основана на твърдение за придобиване на процесния имот от ищеца по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нот.акт № 20/ 12.02.2002 г., том І, рег.№ 590, нот.дело № 19/02 г. на нотариус М. Н.. Преди първото по делото заседание, с молба от 14.12.2009 г. ищецът е заявил, че ако съдът отхвърли иска на предявеното основание, то при условията на евентуалност /макар и в молбата неправилно да е използван термина „алтернативност”/ се позовава на придобивна давност за времето 01.06.1996 г.- 01.06.2006 г. Така заявеното ново основание на иска не е докладвано от първоинстанционния съд в първото по делото заседание по реда на чл.146, ал.1 ГПК, като по него липсва произнасяне и в решението. В мотивите си СГС изрично е посочил, че „доводите на ищеца относно давностното владение, като още едно възможно основание за право на собственост, представлява ризличен иск, който изобщо не е бил приеман за разглеждане в процеса”. Във въззивната си жалба [фирма] изрично се е позовало на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да предприеме процесуални действия по разглеждане на така предявения при условията на евентуалност иск, респ. в отказ да се формира правораздавателна воля по същия. В решението си въззивният съд е посочил, че по същество с молбата от 14.12.2009 г. ищецът е предприел изменение на иска чрез прибаване на ново основание към първоначално заявеното, което обаче законосъобразно не е било допуснато от първоинстанционния съд, тъй като допускането му би затруднило защитата на ответника /чл.214, ал.1, изр.1 ГПК/. Независимо от това, в мотивите на въззивния съд е инкорпорирано подробно обсъждане на събраните по делото доказателства досежно упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота, като въз основа на това е формиран крайният извод, че ищцовото дружество не е могло да го придобие по давност. С оглед на това настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд се е произнесъл по евентуално заявеното от ищеца придобивно основание, което обуславя вероятност в тази му част решението да е недопустимо предвид липсата на произнасяне на първата инстанция по евентуалния иск. Според задължителните постановки на т.15 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд може за първи път да се произнесе по съществото на евентуалния иск, по който липсва произнасяне на първоинстанционния съд, само при уважаване на въззивната жалба срещу главния иск, при което условието за разглеждане на евентуалния се сбъдва при постановяване на въззивното решение.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд следва да бъде допуснато само по отношение на частта, в която въззивният съд е разгледал предявения при условията на евентуалност иск за собственост на [фирма], основан на твърдение за придобивна давност. В частта, с която САС е потвърдил първоинстанционното решение, с което е разгледан първоначално предявения иск, основан на твърдение за придобиване на собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, основание за допускане на касационното обжалване не е налице, тъй като липсва вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, а и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изобщо не е посочен правен въпрос от обуславящо значение за правилността на решението в тази му част.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК на касатора следва да се укаже необходимостта от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1 130,84 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 562/ 25.03.2013 г. по гр.д.№ 3644/12 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е разгледан предявен при условията на евентуалност иск за собственост на [фирма]- [населено място], основан на придобивна давност за периода 01.06.1996 г.- 01.06.2006 г., по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 130,84 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 562/ 25.03.2013 г. по гр.д.№ 3644/12 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 5691/08 г. на СГС, І г.о., 8 състав, с което е разгледана първоначалната искова претенция на [фирма], основана на договор за покупко-продажба, сключен с Нот.акт № 20/ 12.02.2002 г., том І, рег.№ 590, нот.дело № 19/02 г. на нотариус М. Н., по касационната жалба на [фирма]- [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: