О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 23.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 1004/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Ж.,с.Б., [община], чрез пълномощника му адвокат П., срещу въззивно решение № 345 от 07.11.2014г., постановено по гр. д. № 1383/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: 1/ съдът дължи ли изрично произнасяне дали е налице правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск за собственост; 2/ в този случай при изследване наличието на правен интерес, съдът трябва ли да изследва въпроса и за правото на собственост на ищеца; 3/ когато съдът отхвърля отрицателния установителен иск за част от имота, трябва ли да изложи съображения за частичната основателност на иска; 4/ трябва ли съдът да разреши възникналия между страните спор при конкуренция на права върху имота; 5/ кой носи тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск с оглед твърденията на ищеца и ответника. Прилага се практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба СД”Е. – А., Ж. и сие” с писмен отговор по касационната жалба изразява становище относно липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение №674 от 09.06.2014г. на Районен съд – Стара Загора, постановено по гр. д. № 5154/2013г. в обжалваната част. С последното е признато за установено, че „Е.-А., Ж. и сие” не е собственик на 816/1966 ид.ч. от имот № 501.844, УПИ ІV,кв.70 по плана на [населено място] и е отхвърлен в останалата част за 1150/1966 ид.ч. предявеният от Т. П. Ж. срещу СД”Е. – А., Ж. и сие” отрицателен установителен иск за правото на собственост върху имота. В частта, с която е уважен отрицателният установителен иск, пърноинстанционното решение като необжалвано пред въззивния съд е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че ответното дружество е собственик на имот с обща площ 9570 кв.м., съставляващ УПИ І-396а по плана на [населено място], съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №12:/2003г., сключен с ТПК”Обединение”. В този имот попадат 1150 кв.м. от общите 1966 кв.м., претендирани от ищеца като част от имот пл.№844.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите въпроси, касаещи допустимостта на така предявения от самия касатор отрицателен установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес, тъй като ищецът твърди че е собственик на същия имот, т.е. ищецът противопоставя свое право на собственост върху имота. С ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ето защо не е налице противоречие, а съответствие със задължителната съдебна практика. В съответствие с цитираното ТР и след разпределяне на доказателствената тежест в процеса – ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, въззивният съд е приел иска за допустим, но неоснователен. Предмет на отрицателния установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, за което в случая съдът е приел, че е доказано. Въпросът когато съдът отхвърля отрицателния установителен иск за част от имота, трябва ли да изложи съображения за частичната основателност на иска, е неотносим в разглеждания случай.Това е така, защото първоинстанционното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск, не е било обжалвано от ответника поради което и не е включено в предмета на спора пред въззивния съд. В останалата част на изложението се релевират касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноски в размер на 600 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 345 от 07.11.2014г., постановено по гр. д. № 1383/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Т. П. Ж.,с.Б., да заплати на СД”Е. – А., Ж. и сие” разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 600 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: