О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 29.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4241 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Т. П. от [населено място], обл. Г., представляван от адв. Н. И., против въззивното решение № 920 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 951/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, в частта му, с която се потвърждава решение № 1088 от 21 март 2016 г., постановено по гр.д. № 9777/2015 г. по описа на районния съд в гр. Варна в частта му за отхвърляне на иска на П. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата над 1750 лева до 21390 лева, представляваща договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване не електрическото захранване по вина на дружеството за периодите 29.04.2014 г. – 07.07.2014 г. и 20.08.2014 г. – 16.10.2014 г.
В жалбата се сочат всички касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът изтъква, че са установени наличие на договорни правоотношения между страните по спора, по силата на които дружеството има задължение да осъществява доставката и продажбата на електроенергия и да не прекъсва електрозахранването до имота на потребителя без основателна причина, предвидени са клаузи за отговорност в случай на неизпълнение на някое от задълженията по договора. Оспорва се изводът на съда, че по отношение на ответното дружество няма налице основание за ангажиране на отговорността му, тъй като съдът взема предвид общите условия не на ответника, а на [фирма], което се намира в договорна и функционална зависимост от ответника по спора. Твърди се виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, тъй като в случай на съдебно оспорване от страна на потребителя на основанието за прекъсване, дружеството няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия, и в случая въпреки факта на съдебното оспорване, ответникът не е възстановил електрозахранването след получаване на исковата молба, а едва след влизането в сила на съдебното решение, с което е уважен искът за възстановяване на електрозахранването. Поддържа се и че са налице съществени противоречия в мотивите с представените и приети по делото доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не взема становище по жалбата.
Предвид твърденията на ищеца за неправомерно прекъсване на електрозахранването от страна на ответника на 29 април 2013 г., предявеният след това иск за възстановяване на захранването, с влязло в негова полза решение в сила, възстановяването на електрозахранването едва на 16 октомври 2014 г., въззивният съд възприема установената от първата инстанция фактическа обстановка и препраща към нейните мотиви по реда на чл. 272 ГПК. За безспорно установено се приема, че за периода от влизането в сила на решението по гр.д. № 1157/2013 г. по описа на районния съд в [населено място] – 7 юли 2014 г., до датата на възстановяване на електрозахранването – 20 август 2014 г., електрическото захранване на имота на ищеца е било преустановен поради неплащане на дължима сума по издадена фактура. Цитирани са разпоредбите на чл. 47 от Общите условия на [фирма], като се приема, че не е налице хипотеза, която да поражда ангажиране на договорната отговорност на ответника, тъй като доказателствата по делото сочели,че захранването е било прекъснато по спорна сума, която е начислена служебно от дружеството, а след решаването на съдебен спор между страните, дружеството е осъдено да възстанови захранването. Възприето е, че едва след датата на влизане в сила на решението на районния съд в [населено място] може да се иска обезщетение за виновно прекъсване на електрозахранването от ответника, а преди тази дата съдебният спор е бил висящ и няма задължения за ответника да го възстановява.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по въпроса кой е началният момент, от който, при доказано виновно поведение, следва да се присъди дължимото обезщетение за виновно неизпълнение на задължението да се достави електрически ток. Правното разрешение по въпроса е обусловило изхода на спора. Отговор на същия въпрос не се намира в сочената от касатора практика на ВКС. Представено е определение № 969 по т.д. № 4717/2013 г., І т.о., което е постановено в процедурата по селекция на касационните жалби с оглед достъпа до касационно обжалване. По същество в тази процедура не се разрешава какъвто и да е спор, поради което актовете на ВКС, постановени в процедурата по чл. 288 ГПК, не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочените две решения на ВКС – решение № 9 по гр.д. № 4605/2013 г., ІІІ г.о., и решение № 105 по гр.д. № 5920/2014 г., ІІІ г.о., не разрешават поставените от касатора въпроси. Така в първото от сочените решения по реда на чл. 290 ГПК са тълкувани въпросите ограничен ли е максималният размер на неустойката до 90 дни от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Общите условия, и допустимо ли е тълкуването на договор или на отделна негова клауза, ако действителната воля на страните е ясна и безспорна, а във второто решение предмет на разглеждане е бил въпросът следва ли общественият доставчик на електрическа енергия да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия, когато това преустановяване е извършено по нареждане на крайния снабдител. Явно е, че в нито едно от двете решения поставеният въпрос не е разрешен, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато по изрично поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от това, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, макар дословно да не е записан законовият текст, касаторът е посочил защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не следва да се допуска по другия поставен въпрос – ограничена ли е със срок и от кой момент е дължима неустойката по чл. 34, ал. 2 от Общите условия в случай на неправомерно прекъсване на електроснабдяването от електроснабдителното дружество. По първата част от въпроса обусловили изхода на спора мотиви съдът не е излагал, а втората му част по същината си преповтаря по-горе посочения въпрос.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 393 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 920 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 951/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, в частта му, с която се потвърждава решение № 1088 от 21 март 2016 г., постановено по гр.д. № 9777/2015 г. по описа на районния съд в гр. Варна в частта му за отхвърляне на иска на П. Т. П. от [населено място], обл. Г., против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата над 1750 лева до 21390 лева, представляваща договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване не електрическото захранване по вина на дружеството за периодите 29.04.2014 г. – 07.07.2014 г. и 20.08.2014 г. – 16.10.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
УКАЗВА на П. Т. П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 393 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след представянето на доказателство за платена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: