О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр.София, 12.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 163/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. Й. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1447 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 1620/ 2014 г. С него е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 5637/ 2012 г. и по този начин в отношенията между жалбоподателката и И. П. Л. е признато за установено, че И. Л. не дължи на М. Н. сумата 2 790,55 евро – законна лихва върху главница 5 000 евро за период 27.06.2007 г. – 23.12.2011 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21367/ 2011 г. на Варненски районен съд.
Жалбоподателката поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса (уточнен при условията на тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) от кой момент изпада в забава длъжникът по задължение за връщане на дадено без основание. Според нея длъжникът по претенцията за връщане се явява в забава от датата на получаването, извършено по нищожния договор и дължи обезщетение за забавено изпълнение от този момент, без оглед отправена ли му е покана за връщане.
Ответната по касация страна И. П. Л. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения установителен иск в частта за обезщетението за забавено изпълнение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж на 27.12.2006 г. С договора И. Л. се задължила да прехвърли на М. Н. право на строеж върху недвижими имоти, които трябвало да построи. От своя страна М. Н. трябвало да заплати цена от 20 000 евро, от които 5 000 евро били платени в деня на подписване на договора, а разликата трябвало да бъде внесена в месечен срок. В необжалваната част на решението на първата инстанция е прието, че договорът е развален по право поради невъзможност за изпълнение на задължението на Л., а евентуално – че е нищожен поради невъзможен предмет. Поради това тя трябва да върне полученото по него. По претенцията за обезщетение за забава, единствено с която въззивният съд е сезиран, е прието, че при вземания за изравняване на неоснователно обогатяване, за да изпадне длъжникът в забава, е необходимо да му е връчена покана за изпълнение. Такъв факт по делото не е установен, поради което искът за обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва, е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд формулираният от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, а освен това основателни са доводите й, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 172/ 21.03.2011 г. по гр.д.№ 80/ 2010 г., IV г.о.). Налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1447 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 1620/ 2014 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 109,16 лв (сто и девет лева, шестнадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: