РЕШЕНИЕ № 358
гр.София, 02.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на девети април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
при участие на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 364 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.чл.218и, ал.1 и 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
С решение № 140 от 13.07.2007 г., по гр.д. № 1237/2006 г., на съд е оставено в сила решение от 25.06.2004 г., по гр.д. № 15/2004 год. на Б. районен съд и е отхвърлен иска на „Българска телекомуникационна компания” ЕА. , гр. С. против О. к, да се признае за установено между страните, че дружеството е собственик на имот, представляващ „ТВ-” в гр. Б., с площ 350 кв.м., ведно с построената в него масивна сграда на два етажа, с площ 62 кв. м., с подобренията, находящ се в землището на гр. Б., местността „ Г. ”, при граници: от всички страни Г. фонд.
Ответникът по касационната жалба О. Б. не е депозирала писмен отговор, но оспорва същата в писмените си бележки с твърдения, че предявеният иск е недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
При повторното разглеждане на делото, пернишкият окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху спорния имот, представляващ „ТВ и УКВ Р. ” в гр. Б., построен преди 1981 г., когато е бил предаден като основно средство за безвъзмездно ползване и стопанисване на „”, гр. С., на основание чл. 94 от Наредбата за държавните имоти. В тази връзка са отхвърлени като несъстоятелни доводите на процесуалните представители на ищеца, че „Б. <Бтк&@Б. ” ЕА. <Ад&@А. е поел активите и пасивите на бившето държавно предприятие, и това правоприемство към настоящия момент го легитимира за собственик на имота, с оглед на което неправилно е вписан като общинска собственост с акт № 13/10.10.1996 г. на О. Б. .
За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, решаващият състав е приел, че ищецът не доказва своето право на собственост върху имота, представляващ „ТВ и УКВ Р. ” в гр. Б., заедно с подобренията в него, на основание правоприемство с „”, гр. С.. Въззивният съд е констатирал, че предаването на имота по реда на чл.94 от НДИ не е извършено със съгласието на оторизиран държавен орган, няма доказателства съоръжението на техническата инфраструктура на съобщителната система, обслужващо територията на общината, да е включено в капитала на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към 17.09.1991 г., когато влиза в сила Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Съдът е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки назначената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, според която липсват писмени доказателства спорният обект да се е водил в баланса на държавните предприятия като основно средство преди 1991 г., както и че в проверените картони за дълготрайните материални активи, счетоводните сметки и амортизационни книги на БТК-ЕА. , имотът е включен като актив на търговското дружеството, но след датата на влизане в сила на §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА, поради което е отхвърлил иска за собственост.
Касационната жалба на „Българска телекомуникационна компания” А. <Ад&@А. , чрез юрисконсулт Г. , срещу решението на П. окръжен съд, по гр.д. № 1237/2006 г., съдържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон и твърдения, че не съществува спор за правоприемството в собствеността на претендирания имот, който се води като основно средство в баланса на праводателите на дружеството. Претендират се и съдебните разноски в производството.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собственост на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие с материалния закон П. окръжен съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът твърди, че правото на собственост се установява въз основа на правоприемство от бивши държавни предприятия, от които търговско дружество БТК-А. черпи права в качеството му на правоприемник на включения при тях като дълготраен материален актив имот, представляващ „Т”, в гр. Б..становено е от събраните доказателства и констатациите на назначената съдебно-икономическа експертиза, че същият ретранслатор е изграден преди 1981 г., когато е следвало да се предостави безвъзмездно от ОНС- П. за ползване и стопанисване на СП „Р” София, съгласно заповед № ІІІ-238/04.05.1981 г., но счетоводни книги за записване в баланса на предприятието не са намерени. Последователно през следващите години е извършено преобразуване на държавните предприятия и от 20.02.1990 г. функционира Национално управление „Р” – гр. С. (ДВ, бр.27/1990 г.), което е включено като поделение в състава на „БТК” ЕА. – София, съгласно решение № 385/24.12.1992 г. на Софийския окръжен съд.
Предмет на правния спор е съоръжение на съобщителната система за обществено ползване, представляващ „Т”, в гр. Б., който е бил изграден при действието на отменените Закон за съобщенията от 1975 год. и Наредбата за държавните имоти, по реда на които ретранслаторът е предаден за стопанисване и управление на „Р”, гр. С.. С. , това държавно предприятие е упражнявало правото на собственост на държавата до приемането на действащата Конституция на Република България (ДВ, бр.56/1991 г.) и изменението на нормативната уредба във връзка със собствеността, когато след разграничаване правото на собственост на държавата и общините, се поставя въпроса дали с влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г., спорният ретранслатор е останал в търговско дружество с държавно имущество или са били налице предпоставки да се признае правото на собственост на общината, за което по-късно е издаден и акта за общинска собственост.
Въззивният съд правилно е приел, че към датата на влизане в сила на § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр.77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), не може да се установи по несъмнен начин ретранслатора да е бил включен като основно средство на предприятие, преобразувано в търговско дружество, т.е. да е включен в уставния фонд на търговски дружества, според посочената разпоредба. Вещото лице в допълнителното си заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза посочва, че в представените разделителни протоколи от 01.10.1991 г. между К по съобщения и информатика и „Български пощи и далекосъобщения” ООД и последващия разделителен протокол от 21.09.1993 г. между „ пощи” ЕООД и Б. ЕА. , са обобщени само левовите стойности на разделяното имущество, но без да е посочено в тях конкретни наименования и тяхното местонахождение. Действително, с писмата си от 02.06.1992 г. и от 20.05.1993 г., представители на ответника са заявила, че общината не може да извършва разходи за поддръжка и ремонт, тъй като ретранслаторът е предаден за експлоатация на НУ „Р” – София, което от своя страна е включено като поделение в състава на Б. от 24.12.1992 г., но с тези изявления всъщност не се оспорва правото на ищеца да експлоатира обекта. От друга страна, обаче, липсата на каквито и да било доказателства за включването на съоръженията на техническата инфраструктура на съобщителната система, които обслужват територията на ответната община за обществени нужди, в капитала, уставния фонд на търговски дружества, или записването им в счетоводните книги по баланса на бившите фирми и предприятия с държавно имущество, поради което доводите на ищеца за правоприемство в правата върху имота не се подкрепят от доказателствения материал и е основание за отхвърляне на предявения иск за собственост.
Законодателят изрично е посочил, че имуществото на бившите държавни предприятия не преминава в собственост на общините, когато същото е било включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, според разпоредбата на §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 49 от 1995 г.). В конкретния случай, липсват предавателни протоколи за предаването на „Т”, в гр. Б. на СП „Р” София, както и доказателства за записване в счетоводни книги на НУ „РТС”-София. В подписания разпределителен протокол от 1991 г. между К по съобщения и информатика „Български пощи и далекосъобщения” ООД, не се установява дали в разделителните баланси към същата дата, съставени въз основа на извлеченията от счетоводните сметки към 01.10.1991 г., не е било включено като основно средство в баланса и спорното имущество в гр. Б.. С. вещото лице в допълнителното му заключение при повторното разглеждане на делото, липсват и не са представени разпределителни баланси с посочване на наименование и местонахождението на дълготрайните материални активи като основни средства на поделенията, в т.ч. и на НУ „РТС”-София, които преминават към дружествата и от които да се направи извод, че процесния имот е бил включен като основно средство към 17.09.1991 г. в баланса предприятието с държавно имущество. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр.77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества, като законодателят изрично е посочил в кои случаи следва да се приеме изключението на § 7, ал.2 от ЗМСМА. Наличието на предпоставките, които изключват приложението на §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА, е в тежест на ищеца „Българска телекомуникационна компания” А. , което правилно е прието от въззивния съд и непредставянето на доказателства спорното имущество да е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, води до извода, че с влизане в сила на ЗМСМА, имота е преминал в собственост на община Б..
П. изложеното, обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 140 от 13.07.2007 г., по гр.д. № 1237/2006 г., на П. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.