Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
София, 02.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 714 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г, в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
Ц. Х. Г.,Г. Х. Х.,С. А. Н. и П. А. П. обжалват решението на Варненския окръжен съд,постановено на 31.10.2007г. по гр.д. № 569/2007г. Поддържат,че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква “в” ГПК/отм./. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба Г. Д. Г., Н. Т. Б.,Т. Д. Б. и Д. С. Б. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
По реда на чл.97,ал.1 ГПК /отм./ е предявен иск за установяване, че Г. Д. Г.,Н. Т. Б.,Т. Д. Б. и Д. С. Б. не са собственици на реална част от имот №871 по ПНИ на СО”А”,гр. Варна.
С обжалваното решение,постановено на 31.10.2007г. по гр.д. № 569/2007г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен искът на Ц. Х. Г.,Г. Х. Х.,С. А. Н. и П. А. П. са признаване за установено,че Г. Д. Г. не е собственик на 1/6 ид.част, Н. Т. Б. не е собственик на 4/6 ид.части ,а Т. Д. Б. и Д. С. Б. не са собственици общо на 1/6 ид.част от 600/884 ид.части от реална част от ПИ №871 по ПНИ на СО”А”,гр. Варна при граници:ПИ №872,ПИ №3209, останалата част от ПИ №871 и път с площ от 384кв.м.
Прието е,че по предвидения в закона ред на Д. Б. , наследодател на Г. Д. ,Н. Т. и Т. Д. ,е предоставено по реда на ПМС №76 право на ползуване върху имот пл. №871 по КП на СО”А”,който включва и процесния имот №871 по ПНИ. Правото е предоставено с решение №21/3 от 20.12.1978г. на ИК на ОНС-гр. Варна като обстоятелството,че издаденото въз основа на това решение удостоверение е подписано от заместник на председателя на ИК и е без дата е прието,че не обуславя незаконосъобразност на акта.
Прието е,че имотът е застроен с постройка,която представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,като е платена и определената по предвидения в закона ред цена,което легитимира наследниците на Д. Б. като собственици на съответната част от процесния имот,която същите са закупили по предвидения в §4а ПЗР на ЗСПЗЗ ред.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила /чл.188 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /§4а ПЗР на ЗСПЗЗ, §1в,ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ/.
Изводът на въззивния съд,че през 1978г. на Д. Б. по предвидения в закона ред е предоставено право на ползуване върху имот , който е идентичен с пл. №871 по КП на м.”А”,понастоящем по плана на новообразуваните имоти,е правилен и законосъобразен. Правилно е прието,че правото на ползуване е предоставено с решението на ИК на ОНС от 20.12.1978г.,а не с издаденото въз основа на това решение удостоверение №1901. Посредством това удостоверение е извършена само индивидуализация на имота чрез посочване на точните му граници,но волята за предоставяне на правото на ползуване е изразена в решение №21/3 от 20.12.1978г. на ИК на ОНС-гр. Варна. Издаването на удостоверение образец №2 към чл.17 от Наредба №6 по приложението на ПМС №76 от 1977г. не е елемент от фактическия състав на предоставяне на право на ползуване,с оглед на което правилно е прието,че обстоятелството,че удостоверение №1901 е без дата и е подписано от зам.председателя на ИК на ОНС не обуславя незаконосъобразност на акта по предоставяне на ползуването.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда,че в имота към 01.03.1991г. е построена сграда,даваща право на закупуване на земята по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод е направен на основата на извършена от съда по реда на чл.188 ГПК/отм./ преценка на всички доказателства,касаещи вида и момента на построяване на сградата,в тяхната съвкупност и при правилна преценка на правните последици на установените релевантни към спора факти. Квадратурата на сградата към 1991г. е посочена в оценителния протокол,съставен на 20.09.1993г. /30 кв.м./ и в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,в която е отбелязано изрично,че сградата е била нанесена преди 1991г. в кадастралния план като масивна жилищна постройка,поради което правилно е прието,че обстоятелството,че в имота към 01.03.1991г. е била построена масивна сграда с площ от 30кв.м. е установено по категоричен начин.
Първоначално построената и съществуваща към 01.03.1991г. сграда е масивна,състояща се от стая,дневна,спалня,изба и външна тоалетна с канализация и кладенец,поради което правилно е прието,че представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,даваща правото на изкупуване на терена-същата не представлява стопанска постройка по смисъла на §1в, ал.3,т.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ,нито строеж,направен от изброените в §1в,ал.3, т.2 ПЗР на ППЗСПЗЗ съоръжения,респ. от обемно-сглобяеми елементи по смисъла на §1в,ал.3,т.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Неоснователни са наведените доводи,че разпоредбата на §1в,ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ в случая не може да намери приложение. Тази разпоредба има тълкувателен характер /пояснява понятието “сграда” по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ чрез изброяване на характеристиките,на които сградата не следва да отговаря/ и като норма от такъв характер намира приложение при извършването на преценка за законосъобразност на извършеното по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ изкупуване на земята независимо дали фактическият състав се е осъществил преди или след влизането й в сила.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон по отношение правното значение на оценителния протокол,въз основа на който е определена платената от ползувателите цена на земята при закупуването й.
Правото на собственост върху земята се придобива по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на сложен фактически състав,включващ и множество волеизявления на административен орган. С оглед на това само порок на съществен елемент от този фактически състав,засягащ волята на участвуващите в осъществяването му правни субекти,би могъл да обуслови недействителност на придобивното основание. Изготвянето на оценката на имота не съставлява такъв съществен елемент. Същата се изготвя от административен орган,чиято функция е помощна,а не решаваща,поради което правилно съдът е приел,че обстоятелството дали оценителният протокол е подписан от кмета или от кметския наместник е ирелевантно за действителността на самото придобивно основание.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон при извършването на преценка за наличието на предпоставките за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ досежно обстоятелството дали наследниците на лицето,на което е било предоставено право на ползуване върху имота имат правото да изкупят същия ако лицето е починало преди влизане на ЗСПЗЗ в сила.
Съгласно чл.18,ал.1 ПМС №76 от 1977г. земята за лично ползуване се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползуване. Правото на ползуване, предоставено по реда на ПМС №76 следователно е наследимо. То не се погасява със смъртта на лицето,в чиято полза е учредено,а преминава в патримониума на неговите наследници за разлика от правото на ползуване,което се учредява по реда на чл.56 ЗС. След смъртта на Д. Б. /починал на 22.08.1987г./ това право е преминало в патримониума на неговите наследници по закон-преживяла съпруга Н,дъщеря Г. Д. и син Т. Д. , поради което правилно въззивният съд е приел,че същите имат качеството ползуватели по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ и са придобили с влизане на закона в сила правото да придобият собствеността върху имота.
Изводът на въззивния съд,че Н. Б. ,Г. Д. и Т. Д. са придобили по установения в закона ред правото на собственост върху процесния имот е правилен и законосъобразен. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение ,поради което по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила,като с оглед изхода на правния спор на Г. Д. Г. следва да бъде присъдена сумата 300.00лв.,представляваща направени по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 31.10.2007г. по гр.д. № 569/2007г.
ОСЪЖДА Ц. Х. Г.,Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П. да заплатят на Г. Д. Г. сумата 300.00лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: