4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
С., 13.01. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 868/2012 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 28 от 14.01.2013 г. по касационна жалба на Х. Д. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 75/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 262 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 560/2011 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която П. А. П. е осъден да заплати на Х. Д. Г. сумата над 5060 лева дължима по сключени между страните договори за заем и в частта на разноските и съдът отхвърлил предявения от Х. Д. Г. иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата над 5060 лева до уважения размер 10 912 лева дължима по сключени между страните договори за заем от 16.12.2008г.; 14.01.2009г. и 27.04.2009г.; потвърдил решението в частта, с която искът е уважен за сумата 5060 лева и осъдил Х. Д. Г. да заплати на П. А. П. съдебни разноски 173,88 лв.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос – когато е предявен иск за сума по договор за заем, в която е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва, но няма изрично предявена самостоятелна претенция за лихва, следва ли да се приеме, че такава не е предявена, или съдът трябва да укаже на страната да уточни петитума на исковата молба. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – правният въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001г. ОСГК на ВКС, т. 4 -та, според която, когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания ищецът да я отстрани.
С определение от 29.04.2013 г. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тъл. дело № 1/2013г. ОСГТК на ВКС по редица спорни въпроси относно правомощията на въззивния съд, между които и по въпроса – актуални ли са постановките на т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008г.) във всички хипотези на нередовност на исковата молба.
С решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, с което пречките за движение на делото са отстранени и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да се възобнови.
По поставеният процесуалноправен въпрос с посоченото тълкувателно решение е прието, че когато нередовността на исковата молба е свързана с конституирането на страните, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум довело до разглеждане на делото и постановяване на решението спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, а ако порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното и първоинстанционното решение и да върне делото на първата, а не на въззивната инстанция. В тази хипотеза на нередовност на исковата молба приетото в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е актуално при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г.
В останалите хипотези на нередовност на исковата молба ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално, от което следва, че когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба относно реквизитите по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК (изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането) пред въззивния съд, той оставя исковата молба без движение с указания ищецът да ги отстрани.
По поставения правен въпрос с обжалваното решение въззивният съд е приел, че искането в петитума на исковата молба е за присъждане на сумата 11828 лева по дължим неизплатен заем, с което се претендира единствено главницата по общо дължимата сума, без да е направено искане за присъждане на възнаградителна лихва по договорите за заем, поради което съдът не дължи произнасяне по това. С решението съдът е редуцирал сумата, предмет на петитума, само за главницата по договорите за заем, като е приспаднал извършените плащания от заемателя прилагайки разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за процесуалноправна и материалноправна незаконосъборазност на решение с искане за неговата отмяна в отхвърлената му част.
Ответникът П. А. П. в писмен отговор оспорва касационната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290 ал. 2 ГПК намира следното:
С обжалвано решение съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, при противоречие между обстоятелствена част, в която ищецът излага, в какво се състои искането, като индивидуализира спорното правото чрез юридическите факти, от които се поражда и заедно с това определя субектите на спорното правоотношение, респ. носителят на спорното право и заявения петитум, чрез който ищецът определя в какво се състои искането, т. е. определя съдържанието на претендираното право. Липсата на единство между основанието и петитума на исковата молба води до нередовност на иска, с който предмета на делото не е определен.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е поддържал, че между него и ответника са създадени облигационни отношения по три договора за паричен заем по съставени разписки от 16.12.2008г., 14.01.2009г. и 27.04.2009 г., в които са посочени главниците и е уговорена в абсолютна сума възнаградителна лихва върху заетите суми. В петитума ищецът е поискал присъждане на сумата от 11 828 лв. дължима от неизплатен заем, без да е направено искане за присъждане на възнаградителната лихва по договорите за заем.
В. съд е констатирал това несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и вместо да я остави без движение с указания до ищеца за отстраняване на нередовността (дали в предявения иск за сумата по договора за заем е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва), той е приел и разгледал нередовната искова молба, с което е постановил недопустимо съдебно решение.
Предвид изложеното решението ще следва да се обезсили изцяло като делото се върне на въззивния съд, който по реда на чл. 129 ГПК следва да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба – несъответствието между основанието и петитума на иска като заяви, дали в предявения иск за сумата по договора за заем е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва.
Поставеният материалноправен въпрос касае акцесорната клауза за възнаградителната лихва по чл. 240, ал. 2 ГПК, отговорът на който ще зависи от преценката, дали с исковата молба се претендира й възнаградителна лихва.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 868/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, трето г. о.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 55 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 75/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Хасковски окръжен съд за нова разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ