Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
София, 14.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова като изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр.д.N 1473/2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. П.,П. С. В. и Д. И. П. , с. Ч.,област Ловеч, срещу въззивно решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 343/2007г. на Ловешки окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи като необосновани изводите на съда за недопустимост на производството поради липса на материалноправен спор за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Правният интерес произтича от това, че не е възможно да се осъществи реституция по ЗСПЗЗ по отношение на имота. Ищците разполагат с решение на ОСЗ, но не и със скица, тъй като ответникът се води собственик на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Ответникът по касация минко В. К. , с. Ч., област Ловеч, не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид изложените в жалбата касационни основания, доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение № 466/22.10.2007г. на Троянския районен съд по гр.д. № 172/2007г. и е прекратил като недопустимо производството по делото. С решението на районния съд е признато по отношение на ответника М, че ищците /настоящи касатори/ в качеството им на наследници на П. П. са собственици на част от нива с площ 5,800 дка с площ на тази част 251 кв.м. към момента на образуване на ТКЗС. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, според която с решение № 138/2004. на Троянския районен съд е признато правото на П. В. като наследник на П. П. на възстановяване собствеността върху нива от 5,8 дка, в м.”Л”, землището на с. Ч., на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Въз основа на решението ОСЗ с решение № 19350/2005г. е възстановила имота в съществуващи /стари/ реални граници като е отбелязано, че имотът попада в урбанизирана територия. Съгласно нотариален акт № 78/1966г. ТКЗС „Б”, с. О. е продало на праводателя на ответника В празно дворно място с площ 560 кв.м., съставляващо парцел ****, кв.4 по плана на с. Ч.. Съгласно техническата експертиза част от имота по решение № 1* на ОСЗ попада в парцела на ответника. В изпълнение на дадените от въззивния съд указания ищцовата страна изрично е посочила, че заявеният иск е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и че правото на собственост следва да се установи към момента на образуване на ТКЗС.
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/1997г. по гр.д. №11/1997г. ОСГК оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в разглеждания случай иск, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. По делото е безспорно, че е налице положително решение на ОСЗ в полза на ищците като имотът попада в границите на урбанизирана територия. Ответникът се е позовал на придобивно основание – договор за покупко-продажба с ТКЗС. При това положение не е налице спор за материално право към минал момент, тъй като страните нямат претенции те или наследодателите им да са били собственици на един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС, който да е възстановен на едната от тях или пък да е предмет на производство пред ОСЗ, респективно положителното решение по съдебния спор да е основание за промяна в издаденото вече решение на ОСЗ в качеството му на стабилен административен акт. Ето защо следва да се приеме, че не е налице спор за материално право към минал момент и за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск.
Като е направил извод за недопустимост на производството, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 343/2007г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.