2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 19.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 560 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. А. против решение № 1640/11.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 662/2017 г. от 12-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.
Съдът е приел, че се спори по делото дали продавачът е подписала представения предварителен договор от 20.09.2005г., тъй като е оспорен подписа на същата на този договор и е открито производство по оспорване.
Във връзка със събраните в тази насока доказателства, съдът е приел, че заключенията на вещите лица могат да се групират в две групи по отношение на въпроса дали подписът на продавача е бил пренесен от друг документ-три от експертизите са посочили, че подписът е бил пренесен, а останалите две, че не е. Всички вещи лица са работили по ксерокопие на документа-предварителен договор, като тези вещи лица, които заявяват, че подписът не е пренесен от друг документ, са посочили, че за да отговорят на поставения въпрос им е необходим оригинала на документа, поради което дават отговори със степен на вероятност. Съдът е посочил, че основната причина вещите лица да не могат да дадат категоричен отговор на поставените им въпроси е това, че по делото не е представен оригинал на предварителния договор от 20.09.2005г., който се иска да бъде обявен за окончателен. При дадената многократна възможност да се представи оригинала при наличието на трудности за вещите лица да дадат заключение, по делото такъв не е представен, като съдът е посочил, че дори е налично волеизявление на процесуалния представител на ищеца, че ищецът няма такъв, което съдът е приел за противоречиво на отразеното от нотариуса, който е заверил препис от оригинал на този договор, представен му от ищеца по делото. Възраженията, че последните две заключения по тройните експертизи на вещите лица следва да се кредитират съдът е счел за неоснователно, тъй като те не дават категоричен отговор на въпроса дали подписът е на продавача, а само, че не е пренесен и няма данни за техническа подправка в ксерокопието. Посочено е, че нотариалното удостоверяване не е за това, че подписът е на лицето, посочено за продавач, а че е представен оригинален документ, на който нотариусът е направил официално заверен препис. Прието е от въззивния съд, че оспореният документ-предварителен договор не носи подписа на оспорващата го страна, поради което тежестта на доказване на неговата истинност е върху страната, която го е представила и се ползва от него – ищеца по делото. Прието е, че при представен официално заверен препис на документ не следва да се изисква оригинала, поради приравняването им по значение, но е посочено, че от съществено значение за невъзможността вещите лица да дадат категорично заключение е липсата на оригинал, на който да се изследва положения подпис. Съдът е направил извод, че след като оригиналният документ не е представен, оспорването е проведено успешно, тъй като в случай на оспорване на истинността на документа, страната, която се позовава на него, трябва да представи оригиналът за изследване. След като оригиналният документ не е представен от ищеца, съдът е приел, че оспорването е проведено успешно и че представеният договор е неистински документ.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие в практика на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК.
Твърди се, че решението е очевидно неправилно, като се излагат доводи за необоснованост на решението. Необосноваността на решението не е основание за очевидна неправилност, доколкото касае фактите по спора и възприемането им от страна на съда, като необосноваността е основание за касиране на решението по чл.281 ГПК, т.е. след като са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване, но не и при преценка на основанията относно допустимостта на самото обжалване. В случая, касаторът обвързва възприетата от съда фактическа обстановка относно доказателствения материал във връзка с доказването на автентичността на представения договор като писмено доказателство с твърдение за очевидна неправилност, като касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване, което представлява оплакване за необоснованост на решението и не е очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Решаващите изводи на въззивния съд относно неоснователността на предявения иск са не относно изключването от доказателствения материал на представения нотариално заверен препис от договор, а са основани на извод за успешно проведено оспорване на официално заверения препис от страна на ответната страна по делото и продавач по представения предварителен договор именно на представения нотариално заверен препис. Въззивният съд е обсъдил както представените препис, така и събраните доказателства във връзка с направеното оспорване, а изричното изключване на това доказателство е било предмет на процедиране от страна на първоинстанционния съд. В тази връзка, посочените от касатора правни въпрос, свързани с процесуалните действия по представянето на оригиналния документ на представения нотариално заверен такъв във връзка с направеното оспорване са неотносими към производството, доколкото те следва да са били предмет на произнасяне от страна на въззивния, а не на първоинстанционния съд.
Сочи се правен въпрос, при наличието на вероятност за автентичност, да се приеме, че оспорването е било проведено успешно, както и чия е доказателствената тежест за доказване автентичност на документ, представен в нотариално заверен препис. В тази връзка съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че за да се даде категоричен отговор на въпроса, дали документът е автентичен, следва да се изследва оригинала, а не представеното заверено копие и поради липсата на категоричност в заключенията на вещите лица е приел и с оглед тежестта от доказването, която е върху страната, която го представя, доколкото не носи подписа на оспорващата го страна, в случая – ищеца, касатор в производството. Този извод на съда, относно доказателствената тежест съответствува както на законовите разпоредби на ГПК /отм/, така и на трайната съдебна практика. Тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила, но когато се оспорва от страна, която не е подписала документа, тежестта се носи от страната, която представя документа и се ползула от него, както и в случаите, в които оригиналът на документа не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по извинителни за нея, какъвто случай за непредставянето на оригинала съдът е приел, че не са налице в конкретния случай. Основанието за мълчаливо извършеното от законодателя правила за разпределение на доказателствената тежест произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез графологическо изследване на копие от документа, върху който подписът е положен. Това е така, тъй като заключението на съдебно-графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Като е приел същото от правна страна, решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС по така поставените правни въпроси и не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Претендират се разноски от страна на ответника по жалбата, но по делото липсват данни такива да са сторени.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1640/11.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 662/2017 г. от 12-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.