Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
София, 25 юни 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ст. БУМБАЛОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 300/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по протест на прокурор при Военно- апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 24 от 31.03.2010 г., постановено от Военно-апелативен съд по ВНОХД № 19/2010 г. с което е била потвърдена постановената присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 4, постановена от Сливенски военен съд на 01.02.2010 г. по НОХД № 2/2010 г., подсъдимият Г. А. П. е бил признат за невиновен и оправдан за това в края на месец септември 2008 г. в гр. Б. в качеството си на длъжностно лице – командир на под. 26420-Бургас, с цел да набави за ЕТ „Тодор Стаматов” от с. Ч. обл. Бургас имотна облага, да е злоупотребил с властта си, като от това да са произлезли вредни последици, изразяващи в отклонение за периода от 07.10.2008 г. до 05.01.2008 г. на военнослужещите матрос К. Стоев и матрос К. И. от изпълнение на преките им служебни задължения, от денонощен наряд, отслабване на боеготовността на поделението, както и имуществени вреди на под. 32 890 – Бургас в размер на 5199,59лв., поради което и на осн. чл. 304 от НПК, е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 387 ал.3 вр. ал.1 пр.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невиновен и в това, че в края на месец септември 2008 г. в гр. Б. да не е изпълнил заповедта на началника си – капитан ІІ ранг А. И. – началник „Въоръжение и техника, той и зам. началник ТИЛ” на под. 32 890 – Бургас, изпълняващ по това време длъжността „заместник командир по материално-техническо и медицинско осигуряване” във връзка с телефонограма № 192/06.10.2008 г., поради което и на осн. 304 от НПК е бил оправдан по обвинението по чл. 372 ал.1 пр.1 от НК.
Касационният протест релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. С него се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В протеста се навеждат доводи, касаещи необосноваността на присъдата /което само по себе си не е касационно основание/, сочещи, по мнение на прокурора от СВАпП, на неправилна оценка на доказателствата в подкрепа на обвинението. Твърди се, че неправилно въззивният съд е обосновал изводите си за липса на престъпления с показанията на свидетелите С, дадени пред съда, вместо с тези от досъдебното производство, дадени пред съдия, в които те са твърдели без колебание, че именно подс. П. им наредил да заминат на работа на даляна. Сочи се, че преките началници на тези свидетели – св. Щ св. Стоянов категорично отричат те да са разпореждали работа на даляна. Протестът и искането в него се аргументират и с показанията на св. А, които не са били правилно оценени и според които имената на двамата матроси му били посочи от подс. П. , за да ги впише той в телефонограмата.
Пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста, който следвало да се уважи по изложените в него съображения. В допълнение посочва, че въззивният съд не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на всички доказателства по делото и е извършил безкритичен анализ на обясненията на подсъдимия, в резултат на което не е извършено пълно и всестранно изследване на доказателствата с цел достигане до обективната истина по делото.
Защитникът на подсъдимия Г намира протеста за неоснователен и пледира за потвърждаване на въззивното решение. Счита, че отговор на всички доводи на прокурора се съдържа във въззивното решение, с което съдът е обсъдил показанията на Стоев и И. в съвкупност с останалите доказателства по делото, от които се установява, че св. А е разпоредил командироването на двамата свидетели в друго военно поделение и той е бил длъжен да осигурява контрола върху изпълнението на заповедта си.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Протестът е неоснователен.
В него се твърди допуснато нарушение на закона, тъй като според прокурора събраните по делото доказателства сочат на осъдителни изводи по повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. По същество се развиват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилното приложение на закона. Тези оплаквания не се споделят от настоящата инстанция.
Фактическите констатации за инкриминираните деяния и авторството им от подсъдимия П, залегнали във въззивния съдебен акт, които не се различават от възприетите от първоинстанционния съд, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към периода на двете деяния, е довела до законосъобразния извод, че обвиненията не се подкрепят от нито едно доказателство както поотделно, така и от цялата доказателствена съвкупност. Изводът на ВАпС за несъставомерност на деянията на подсъдимия е защитен в мотивите на съда от анализа на доказателствата. По този начин ВКС не констатира да са налице пропуски от процесуален характер, които да са довели до неправилното приложение на материалния закон спрямо подс. Петков.
Въззивният съд е дал убедителен и аргументиран отговор при оценката на доказателствата по реда на чл. 339 ал.2 от НПК по отношение на събраните от първоинстанционния съд доказателства. Документирани по надлежния ред са изводите и начина на достигане до тях, че по делото е останало недоказано обвинението спрямо подсъдимия за осъществяването на престъпления по чл. 387 и чл. 372 от НК. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на този процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1, чл. 107 и чл. 339 ал.2 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което имплицитно в конкретния случай се включва в проверката на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК с оглед съдържанието на касационния протест. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира определени от тях. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е демонстриран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивният съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си Военно-апелативният съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на обвинението /които междувпрочем се повтарят и в касационния протест/ и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационния протест за наличие на неоценени доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани.
Това е така, защото същите доказателствени източници, на които се позовава апелативна прокуратура в своя протест – показания на св. С, К. И. , Щ. , С. и А. И. , са били предмет на обсъждане от съдилищата по фактите и в частност от въззивния съд /вж страници от 5 до 7 от решението/. Тяхната проверка сочи, че единственият извод, който може да се направи от тези от тях, за които прокуратурата твърди, че са в полза на обвинението, е този, че командироването на матроси К. Стоев и К. И. в поделение 32890 – Бургас е станало въз основа на телефонограма № 192 от 06.10.2008 г./л.120 от том І и л. 107 от том ІІ/, изпратена от командира А. И. до подс. Петков. Въз основа на нея подсъдимият е разпоредил на преките началници на матросите – св. Щ да ги уведомят за предстоящата командировка, като прекратят отпуските си, които ползвали в момента. Именно преките началници са извършили и вписванията в докладната книга за командироването на двамата матроси /л.105 и л. 106 от том ІІ/. Стоев и И. обаче не се явили на мястото на командироването им, а на даляна, обслужван от свидетелите С, където работили до 05.01.2008 г. За неявяването им на работа на мястото на командироването не бил уведомен по никакъв начин подс. П. , а задължение да контролира присъствието им в мястото на командироването било на командира на това поделение – св. А.
По този начин напълно аргументирано и в съответствие с правилната законова интерпретация и двете предходни инстанции са приели, че подсъдимият не може да бъде държан отговорен да е осъществил престъпленията по чл. 387 и чл. 272 от НК.
Не сочат на неправилно приложение на материалния закон изводите на въззивния съд, че дейността на подсъдимия П по изпълнение на телефонограма № 192 съставлява престъпление по възведените с обвинителния акт текстове от НК.
На първо място, двамата матроси, за които се е отнасяла командировката, и на чиито показания от досъдебното производство се позовава прокуратурата, не са категорични, че са били уведомени за това именно от подсъдимия. В показанията си пред съда /л. 51 и л.52/ и двамата изразяват съмнение, че това е бил подс. Петков. Св. К. И. предполага, че това е или П. , или Щ. , а св. С че е или П. , или С. Вярно е, че в приобщените показания на св. И същият е твърдял на досъдебното производство, че обаждането е било от с. подсъдимия, но пред съда е обяснил това противоречие с липсата на спомен, който е бил налице и към момента на разпита пред органа по разследването. Същото обяснение за противоречието е дал и св. С, чиито показания от досъдебното производство обаче не са били приобщени по съответния процесуален ред. Само на това основание прокуратурата и не би могла да се ползва от показанията на този свидетел от досъдебното производство. При наличие на тези колебливи показания на двамата матроси /за причините за това процесуално поведение съдът е изложил заслужаващи одобрение аргументи на л. 5 от решението си/ въззивната инстанция правилно е приела, че те не могат да бъдат поставени в основата на осъдителни изводи срещу подс. Петков. Дори и да беше прието от предходните инстанции, че обаждането до матросите за командировката е станало от подсъдимия, то пак този факт не би могъл да послужи за каквито и да е убедителни осъдителни изводи, тъй като от него не следва логически извод за умисъл към престъпление по чл. 387 или 372 от НК. От когото и да е извършено обаждането до матросите то е станало въз основа на телефонограма № 1* издадена от св. А, в която се е разпореждало командироването именно на двамата матроси.
На второ място, не намира опора в доказателствената съвкупност твърдението в протеста, че обвиненията се доказват от показанията на св. Щ преки ръководители на матросите. Прочитът на същите /л. 53 и л. 54/ не би могъл по никакъв начин да наведе на фактически извод, че обаждането до матросите е станало от подс. Петков. Напротив, непредубеденият буквален прочит и анализ на тези показания е безпротиворечив, че според Щ. той лично се е обадил на матрос И. , а според С. – вероятно го е уведомил той, тъй като „това е мое задължение и такава е практиката”. Видно е , че тези показания, които не са противоречиви както помежду си, така и с обясненията на подс. П. , а също и с показанията на К. И. и К. Стоев /депозирани пред съда и кредитирани от него/ не биха могли непредубедено да мотивират обвинителната теза за авторство на престъпленията на подс. Г. П. Прокурорът би могъл да твърди наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК в резултат на неправилна интерпретация на доказателствата, ако бъде констатирано, че съдът при анализа им ги е изопачил, като им е придал съдържание, което те нямат. В случая обаче не се констатира никакво нарушение на реда на събирането и проверката на тези гласни доказателства, които нито поотделно, нито преценени съвкупно биха могли да наведат на фактическите и правни изводи, съдържащи се в обвинителния акт.
На трето място, единственото доказателствено средство, което може да се приеме, че съдържа обвинителни доказателства срещу подс. П. , са показанията на св. А. Съгласно тях, това което би могло да ползва обвинителната теза, е твърдението му, че подс. П. му бил посочил имената на двамата матроси, които св. И вписал в телефонограмата за командироването им. Обосновано въззивният съд не е кредитирал тези показния предвид съмненията си за тяхната предубеденост и заинтересованост. Логично съдът е намерил основание св. И да твърди това обстоятелство, тъй като самият той е извършил достатъчно служебни нарушения, свързани с командироването на матросите. Фактът, че той не е сигнализирал на преките началници, че матросите не са се явили на мястото на командироването им за цялото време, през която те всъщност са работили на даляна, че по това време на това място са работили и други матроси от други поделения, но всички нему подчинени, както и фактът, че достъпът на тези матроси и други лица до въпросния далян с лични МПС не би могъл да стане, ако не е било налице специално разрешение за това за влизане на територията именно на ръководеното от него поделение 32890, където е станало командироването, каквото е било дадено от М. и М. , са все обстоятелства, насочващи към наличието на специален интерес именно св. И да е поискал поименното посочване на К. И. и К. Стоев за командироване, а не подс. Петков.
При наличието това спорно обстоятелство, което е единственото обвинително такова, обосновано нито първата, нито въззивната инстанция не са приели, че обвиненията по чл. 387 и чл. 372 от НК са доказани по един несъмнен и категоричен начин, какъвто се изисква от чл. 303 от НПК.
Проверката, извършена от касационната инстанция с оглед твърдението в протеста за неправилна интерпретация на доказателствата, не констатира това да е така, поради което и не се установи касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, а в резултат на него да се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия П/чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/.
Следователно при тези данни изводите за оправдаване на подс. П. от първата инстанция и потвърждаването им от въззивния съд чрез неговото решение са законосъобразни.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в протеста касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставена в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 24/31.03.2010 г. на Военно- апелативния съд, постановена по ВНОХД № 19/2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.