О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София 08.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1898 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. С. чрез пълномощник адв.С. М. срещу решението от 15.10.10г.по в.гр.дело № 349/10г.на Окръжен съд – Кюстендил,с което е потвърдено решението от 21.04.10г.по гр.дело № 1639/09г.на Районен съд – Кюстендил.С него са уважени предявените против жалбоподателя от П. С. М. и Р. К. М. иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 2 200 лв,представляваща дължим наем за периода м.11.08г.до м.08.09г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска ,както и иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за 112.26 лв мораторна лихва върху неплатените месечни наемни вноски за периода 6.11.08г.-10.08.09г.
В приложеното изложение се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба П. М. и Р. М. чрез пълномощник адв.А. И. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Посоченият от касатора въпрос дължи ли наемателят уговорената наемна цена за периода когато не е ползван наетия имот поради неправомерно поведение на наемодателя не е обусловил правните изводи на съда.В обжалваното решение е прието,че не е установено по делото наемателят да е бил възпрепятстван от другата страна да ползва наетото помещение.Въпросът при сключен между страните договор за наем в писмена форма отправеното предизвестие за прекратяване на договора задължително ли следва да бъде отправено в писмена форма касае преценката на договореността между страните.В случая в разд.ІV т.3 е предвидено предсрочно прекратяване на договора с писмено предизвестие,представено на другата страна 30 дни предварително,което е съобразено от съда.Преценката на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.Приложените съдебни решения са неотносими доколкото не касаят идентичен случай.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният от касатора въпрос допустимо ли е потвърждаване на договора след изтичане срока му на действие не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото е налице практика на съдилищата,която правилно тълкува и прилага разпоредбата на чл.42 ал.2 ЗЗД.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 224 от 21.04.10г.,постановено по гр.дело № 1639/09г.на Окръжен съд – Кюстендил по жалба на С. И. С..
ОСЪЖДА С. И. С. от[населено място] ,[улица] да заплати на П. С. М. и Р. К. М. и двамата от[населено място],[улица] сумата 500 лв/петстотин/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.