О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 08.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№452 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. против решение №613 от 18.12.2009 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по гр.д. №460/2008 година, с което е отменено решение №652 по гр.д. №461/2005 г. и решение №32/08.01.2009 г. по гр.д. №1217/2008 година от Районен съд – Пазарджик, като е постановено ново решение по съществото на спора. С решението си, съдът е приел за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 1000 кв.м. в землището на с. В., като е отхвърлил иска за разликата до претендираните от ищците 1 кв.м. от недвижимия имот. С решението си, въззивния съд е осъдил ответника да предаде владението на имота на ищците по делото, с оглед предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответниците по нея, с който се оспорва наличието на сочените касационни основания за допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд, както и се оспорва по съществото на спора касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК, доколкото по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, която е над 1000 лева /1660 лева/.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел за установено, че по силата на реституция, ищците са собственици на процесния имот, който е идентичен с този, държан от ответника. Прието е, че ответникът държи имота без правно основание, годно да бъде противопоставено на правото на собственост на ищците и е уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. В мотивите си, окръжния съд е обсъдили наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на ищците по делото върху спорния имот. Приел е, че имотът е одържавен от наследодателя на ищците, същите са поискали в административно производство да им бъде възстановена собствеността и с решение на административния съд е отменен отказа на областен управител и им е признато правото на възстановяване на собствеността. Обсъдени са предпоставките за възстановяване на правото на собственост, като е прието, че върху имота е отстъпено право на строеж, след одържавяване на имота, което той не е реализирал и същото е погасено в рамките на погасителния петгодишен давностен срок. Прието е, че са нал. положителните предпоставки по ЗВСВОНИ за възстановяване правото на собственост, както и че не са нал. отрицателните предпоставки по чл.2, ал.4 от ЗОСОИ, поради което въззивния съд е направил извод за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в полза на ищците по делото.
Сочените касационни основания от жалбоподателя са, произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, както и че е нал. произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Процесуалноправния въпрос, по който е нал. според жалбоподателя противоречиво разрешаване от съдилищата е, кой носи доказателствената тежест от установяването в процеса на първата предпоставка за основателността на иск с правно основание чл.108 от ЗС, а именно, че ищецът притежава правото на собственост върху претендирания имот.
Безспорно е в практиката на ВКС, че при предявен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, така и по установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, целящ установяване със сила на пресъдено нещо, че ищците са собственици на конкретен имот или друга вещ, доказателствената тежест от установяването на първата предпоставка за основателността на предявения иск – притежанието на правото на собственост от ищеца, се носи от страната, която черпи права от твърдения факт – ищеца в процеса по така предявения иск. В тази насока са и представените от жалбоподателя съдебни решения. Въззивния съд не се е произнесъл по този процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС. В мотивите си, въззивния съд е приел, че ищецът е доказал и установил с представените от него доказателства правото си на собственост върху процесния имот и въз основа на така приетото е обосновал своя извод относно основателността на предявения иск. Липсата на противоречие от възприетото от съда с постоянната практика на ВКС, както и липсата на доказателства за наличието на противоречиво разрешаване в настоящия случай по този процесуалноправен въпрос, води до неоснователност на довода за наличие на основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Съдът се е произнесъл по наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по делото, на основание ЗВСВОНИ. Съдът е дължал произнасяне по наличието на предпоставките дотолкова, доколкото ответникът е оспорил наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост. Сочения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда и който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е, подлежи ли на реституция имот, когато заявлението за реституиране е подадено след произнасянето на КС на РБ, че е противоконституционна разпоредбата, по силата на която се претендира възстановяване на собствеността, т.е. когато липсва нормативно основание за извършване на реституция.
По така посочения от жалбоподателя материалноправен въпрос липсва съдебна практика и същия, доколкото е обусловил крайния извод на въззивния съд относно основателността на предявения иск, е относим към спора, поради което е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе пропорционална държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №613 от 18.12.2009 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по гр.д. №460/2008 година, с което е отменено решение №652 по гр.д. №461/2005 г. и решение №32/08.01.2009 г. по гр.д. №1217/2008 година от Районен съд – Пазарджик.
УКАЗВА на жалбоподателя Г. И. С. съд.адрес гр. С., ул.”Ц” №82, вх. В, партер, чрез адв. Ж от САК, да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева.
Насрочва делото за ………………………….., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.